Йоан 5
1 Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
A potom bješe praznik Jevrejski, i iziðe Isus u Jerusalim.
2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.
U Jerusalimu pak kod Ovèijeh vrata ima banja, koja se zove Jevrejski Vitezda, i oko nje pet pokrivenijeh trijemova,
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
U kojima ležaše mnoštvo bolesnika, slijepijeh, hromijeh, suhijeh, koji èekahu da se zaljulja voda;
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].
Jer anðeo Gospodnji silažaše u odreðeno vrijeme u banju i muæaše vodu; i koji najprije ulažaše pošto se zamuti voda, ozdravljaše, makar kakva bolest da je na njemu.
5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
A ondje bijaše jedan èovjek koji trideset i osam godina bješe bolestan.
6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
Kad vidje Isus ovoga gdje leži, i razumje da je veæ odavno bolestan, reèe mu: hoæeš li da budeš zdrav?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
Odgovori mu bolesni: da, Gospode; ali nemam èovjeka da me spusti u banju kad se zamuti voda; a dok ja doðem drugi siðe prije mene.
8 Исус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.
Reèe mu Isus: ustani, uzmi odar svoj i hodi.
9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
I odmah ozdravi èovjek, i uzevši odar svoj hoðaše. A taj dan bješe subota.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
Tada govorahu Jevreji onome što ozdravi: danas je subota i ne valja ti odra nositi.
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
A on im odgovori: koji me iscijeli on mi reèe: uzmi odar svoj i hodi.
12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
A oni ga zapitaše: ko je taj èovjek koji ti reèe: uzmi odar svoj i hodi?
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
A iscijeljeni ne znadijaše ko je; jer se Isus ukloni, jer ljudstva mnogo bješe na mjestu.
14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
A potom ga naðe Isus u crkvi i reèe mu: eto si zdrav, više ne griješi, da ti ne bude gore.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
A èovjek otide i kaza Jevrejima da je ono Isus koji ga iscijeli.
16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
I zato gonjahu Jevreji Isusa, i gledahu da ga ubiju, jer èinjaše to u subotu.
17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
A Isus im odgovaraše: otac moj doslije èini, i ja èinim.
18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.
I zato još više gledahu Jevreji da ga ubiju što ne samo kvaraše subotu nego i ocem svojijem nazivaše Boga i graðaše se jednak Bogu.
19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
A Isus odgovarajuæi reèe im: zaista, zaista vam kažem: sin ne može ništa èiniti sam od sebe nego što vidi da otac èini; jer što on èini ono i sin èini onako;
20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
Jer otac sina ljubi, i sve mu pokazuje što sam èini; i pokazaæe mu veæa djela od ovijeh da se vi èudite.
21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
Jer kako što otac podiže mrtve i oživljuje, tako i sin koje hoæe oživljuje.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.
Jer otac ne sudi nikome, nego sav sud dade sinu,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
Da svi poštuju sina kao što oca poštuju. Ko ne poštuje sina ne poštuje oca koji ga je poslao.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. (aiōnios g166)
Zaista, zaista vam kažem: ko moju rijeè sluša i vjeruje onome koji je mene poslao, ima život vjeèni, i ne dolazi na sud, nego je prešao iz smrti u život. (aiōnios g166)
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
Zaista, zaista vam kažem: ide èas, i veæ je nastao, kad æe mrtvi èuti glas sina Božijega, i èuvši oživljeti.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
Jer kako što otac ima život u sebi, tako dade i sinu da ima život u sebi;
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
I dade mu vlast da i sud èini, jer je sin èovjeèij.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
Ne divite se ovome, jer ide èas u koji æe svi koji su u grobovima èuti glas sina Božijega,
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
I iziæi æe koji su èinili dobro u vaskrsenije života, a koji su èinili zlo u vaskrsenije suda.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
Ja ne mogu ništa èiniti sam od sebe; kako èujem onako sudim, i sud je moj pravedan; jer ne tražim volje svoje nego volju oca koji me je poslao.
31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.
Ako ja svjedoèim za sebe, svjedoèanstvo moje nije istinito.
32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене е истинно.
Ima drugi koji svjedoèi za mene; i znam da je istinito svjedoèanstvo što svjedoèi za mene.
33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.
Vi poslaste k Jovanu, i posvjedoèi vam za istinu;
34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).
A ja ne primam svjedoèanstva od èovjeka, nego ovo govorim da se vi spasete.
35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
On bješe vidjelo koje goraše i svijetljaše, a vi se htjeste malo vremena radovati njegovu svijetljenju.
36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
Ali ja imam svjedoèanstvo veæe od Jovanova; jer poslovi koje mi dade otac da ih svršim, ovi poslovi koje ja radim svjedoèe za mene da me otac posla.
37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа сте Му чули някога, нито образа сте Му видели.
I otac koji me posla sam svjedoèi za mene. Ni glasa njegova kad èuste ni lica njegova vidjeste.
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
I rijeèi njegove nemate u sebi da stoji; jer vi ne vjerujete onome koga on posla.
39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, (aiōnios g166)
Pregledajte pisma, jer vi mislite da imate u njima život vjeèni; i ona svjedoèe za mene. (aiōnios g166)
40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
I neæete da doðete k meni da imate život.
41 От човеци слава не приемам;
Ja ne primam slave od ljudi.
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
Nego vas poznajem da ljubavi Božije nemate u sebi.
43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
Ja doðoh u ime oca svojega i ne primate me; ako drugi doðe u ime svoje, njega æete primiti.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
Kako vi možete vjerovati kad primate slavu jedan od drugoga, a slave koja je od jedinoga Boga ne tražite?
45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
Ne mislite da æu vas tužiti ocu; ima koji vas tuži, Mojsije, u koga se vi uzdate.
46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.
Jer da ste vjerovali Mojsiju tako biste vjerovali i meni; jer on pisa za mene.
47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?
A kad njegovijem pismima ne vjerujete kako æete vjerovati mojijem rijeèima?
