Йоан 5
1 Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
After these things, there was a feast day of the Jews, and so Jesus ascended to Jerusalem.
2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.
Now at Jerusalem is the Pool of Evidence, which in Hebrew is known as the Place of Mercy; it has five porticos.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
Along these lay a great multitude of the sick, the blind, the lame, and the withered, waiting for the movement of the water.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].
Now at times an Angel of the Lord would descend into the pool, and so the water was moved. And whoever descended first into the pool, after the motion of the water, he was healed of whatever infirmity held him.
5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
And there was a certain man in that place, having been in his infirmity for thirty-eight years.
6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
Then, when Jesus had seen him reclining, and when he realized that he had been afflicted for a long time, he said to him, “Do you want to be healed?”
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
The invalid answered him: “Lord, I do not have any man to put me in the pool, when the water has been stirred. For as I am going, another descends ahead of me.”
8 Исус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.
Jesus said to him, “Rise, take up your stretcher, and walk.”
9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
And immediately the man was healed. And he took up his stretcher and walked. Now this day was the Sabbath.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
Therefore, the Jews said to the one who had been healed: “It is the Sabbath. It is not lawful for you to take up your stretcher.”
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
He answered them, “The one who healed me, he said to me, ‘Take up your stretcher and walk.’”
12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
Therefore, they questioned him, “Who is that man, who said to you, ‘Take up your bed and walk?’”
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
But the one who had been given health did not know who it was. For Jesus had turned aside from the crowd gathered in that place.
14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
Afterwards, Jesus found him in the temple, and he said to him: “Behold, you have been healed. Do not choose to sin further, otherwise something worse may happen to you.”
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
This man went away, and he reported to the Jews that it was Jesus who had given him health.
16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
Because of this, the Jews were persecuting Jesus, for he was doing these things on the Sabbath.
17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
But Jesus answered them, “Even now, my Father is working, and I am working.”
18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.
And so, because of this, the Jews were seeking to kill him even more so. For not only did he break the Sabbath, but he even said that God was his Father, making himself equal to God.
19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
Then Jesus responded and said to them: “Amen, amen, I say to you, the Son is not able to do anything of himself, but only what he has seen the Father doing. For whatever he does, even this does the Son do, similarly.
20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
For the Father loves the Son, and he shows him all that he himself does. And greater works than these will he show him, so much so that you shall wonder.
21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
For just as the Father raises the dead and gives life, so also does the Son give life to whomever he wills.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.
For the Father does not judge anyone. But he has given all judgment to the Son,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
so that all may honor the Son, just as they honor the Father. Whoever does not honor the Son, does not honor the Father who sent him.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. (aiōnios g166)
Amen, amen, I say to you, that whoever hears my word, and believes in him who sent me, has eternal life, and he does not go into judgment, but instead he crosses from death into life. (aiōnios g166)
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
Amen, amen, I say to you, that the hour is coming, and it is now, when the dead shall hear the voice of the Son of God; and those who hear it shall live.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
For just as the Father has life in himself, so also has he granted to the Son to have life in himself.
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
And he has given him the authority to accomplish judgment. For he is the Son of man.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
Do not be amazed at this. For the hour is coming in which all who are in the grave shall hear the voice of the Son of God.
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
And those who have done good shall go forth to the resurrection of life. Yet truly, those who have done evil shall go to the resurrection of judgment.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
I am not able to do anything of myself. As I hear, so do I judge. And my judgment is just. For I do not seek my own will, but the will of him who sent me.
31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.
If I offer testimony about myself, my testimony is not true.
32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене е истинно.
There is another who offers testimony about me, and I know that the testimony which he offers about me is true.
33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.
You sent to John, and he offered testimony to the truth.
34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).
But I do not accept testimony from man. Instead, I say these things, so that you may be saved.
35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
He was a burning and shining light. So you were willing, at the time, to exult in his light.
36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
But I hold a greater testimony than that of John. For the works which the Father has given to me, so that I may complete them, these works themselves that I do, offer testimony about me: that the Father has sent me.
37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа сте Му чули някога, нито образа сте Му видели.
And the Father who has sent me has himself offered testimony about me. And you have never heard his voice, nor have you beheld his appearance.
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
And you do not have his word abiding in you. For the one whom he sent, the same you would not believe.
39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, (aiōnios g166)
Study the Scriptures. For you think that in them you have eternal life. And yet they also offer testimony about me. (aiōnios g166)
40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
And you are not willing to come to me, so that you may have life.
41 От човеци слава не приемам;
I do not accept glory from men.
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
But I know you, that you do not have the love of God within you.
43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
I have come in the name of my Father, and you do not accept me. If another will arrive in his own name, him you will accept.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
How are you able to believe, you who accept glory from one another and yet do not seek the glory that is from God alone?
45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
Do not consider that I might accuse you with the Father. There is one who accuses you, Moses, in whom you hope.
46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.
For if you were believing in Moses, perhaps you would believe in me also. For he wrote about me.
47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?
But if you do not believe by his writings, how will you believe by my words?”
