< Йоан 5 >
1 Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
After these things there was a feast of the Jews, and Jesus went up to Jerusalem.
2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.
Now there is in Jerusalem by the place pertaining to sheep, a pool, which is called in Hebrew Bethesda, having five porches.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
In these lay a great multitude of those who are feeble, blind, lame, withered, waiting for the movement of the water.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].
For an agent went down at a certain time into the pool, and agitated the water. Therefore the first man who stepped in after the agitation of the water became well from whatever affliction he had.
5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
And a certain man was there who was thirty-eight years in the weakness.
6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
When Jesus saw this man lying down, and knew that he fares now a long time, he says to him, Do thou desire to become well?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
The infirmed man answered him, Sir, I have no man so that when the water is agitated he might put me into the pool, but while I am coming another steps down before me.
8 Исус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.
Jesus says to him, Arise, take up thy bed and walk.
9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
And straightaway the man became well, and took up his bed and walked. Now it was sabbath on that day.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
The Jews therefore said to the man who was cured, It is sabbath. It is not permitted for thee to take up the bed.
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
He answered them, The man who made me well, that man said to me, Take up thy bed and walk.
12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
Therefore they asked him, Who is the man who said to thee, Take up thy bed and walk?
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
But the man who was healed had not known who he is, for Jesus withdrew, a multitude being in the place.
14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
After these things Jesus finds him in the temple, and said to him, Behold, thou have become well. Sin no more, lest something worse may happen to thee.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
The man departed and reported to the Jews that Jesus is the man who made him well.
16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
And because of this the Jews persecuted Jesus, and sought to kill him, because he did these things on a sabbath.
17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
But Jesus answered them, My Father works until now and I work.
18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.
Because of this therefore the Jews sought even more to kill him, because not only did he relax the sabbath, but also he called God his own Father, making himself equal to God.
19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
Jesus therefore answered and said to them, Truly, truly, I say to you, the Son can do nothing of himself, except what he sees the Father doing. For whatever he may do, the Son also does these things in like manner.
20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
For the Father loves the Son, and shows him all things that he himself does. And he will show him works greater than these, so that ye may marvel.
21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
For as the Father raises up the dead and makes alive, so also the Son makes alive whom he will.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.
For neither does the Father judge any man, but he has given all judgment to the Son,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
so that all would honor the Son, even as they honor the Father. The man not honoring the Son, does not honor the Father who sent him.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. (aiōnios )
Truly, truly, I say to you, that he who hears my word, and believes him who sent me, has eternal life. And he does not come into condemnation, but has passed from death into life. (aiōnios )
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
Truly, truly, I say to you, that an hour comes, and now is, when the dead will hear the voice of the Son of God, and those who hear will live.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
For as the Father has life in himself, so also he gave to the Son to have life in himself.
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
And he also gave him authority to execute judgment because he is a son of man.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
Marvel not at this, because an hour comes in which all those in the sepulchers will hear his voice,
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
and will come forth, those who have done right to a resurrection of life, and those who have practiced wrong to a resurrection of judgment.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
I can from myself do nothing. As I hear, I judge. And my judgment is righteous because I seek not my will, but the will of the Father who sent me.
31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.
If I testify about myself, my witness is not valid.
32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене е истинно.
There is another who testifies about me, and I know that the testimony that he testifies about me is valid.
33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.
Ye have sent to John, and he has testified to the truth.
34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).
But I do not take the testimony from man. However, I say these things, so that ye may be saved.
35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
That man was the lamp that burns and shines, and ye were willing to rejoice for an hour in his light.
36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
But I have testimony greater than of John, for the works that the Father has given me so that I might complete them, the same works that I do, they testify about me that the Father has sent me.
37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа сте Му чули някога, нито образа сте Му видели.
And the Father, he who sent me, has testified about me. Ye have neither heard his voice, nor have ever seen his appearance.
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
And ye have not his word dwelling in you, because ye do not believe that man whom he sent for this.
39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, (aiōnios )
Ye search the scriptures, because ye think to have eternal life in them, and those are testifying about me. (aiōnios )
40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
And ye will not come to me, so that ye may have life.
41 От човеци слава не приемам;
I do not receive glory from men.
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
But I know you, that ye have not the love of God within yourselves.
43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
I have come in my Father's name, and ye do not accept me. If another man should come in his own name, ye will accept that man.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
How can ye believe, who receive glory from each other, and seek not the glory from the only God?
45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
Think not that I will accuse you to the Father. The man who accuses you is Moses, in whom ye have hoped.
46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.
For if ye believed Moses, ye would have believed me, for that man wrote about me.
47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?
But if ye believe not the writings of that man, how will ye believe my sayings?