Йоан 5
1 Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
Derefter var det Jødernes Højtid, og Jesus gik op til Jerusalem.
2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.
Men der er i Jerusalem ved Faareporten en Dam, som paa Hebraisk kaldes Bethesda, og den har fem Søjlegange.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
I dem laa der en Mængde syge, blinde, lamme, visne, [som ventede paa, at Vandet skulde røres.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].
Thi paa visse Tider for en Engel ned i Dammen og oprørte Vandet. Den, som da, efter at Vandet var blevet oprørt, steg først ned, blev rask, hvilken Sygdom han end led af.]
5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
Men der var en Mand, som havde været syg i otte og tredive Aar.
6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
Da Jesus saa ham ligge der og vidste, at han allerede havde ligget i lang Tid, sagde han til ham: „Vil du blive rask?‟
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
Den syge svarede ham: „Herre! jeg har ingen, som kan bringe mig ned i Dammen, naar Vandet bliver oprørt; men naar jeg kommer, stiger en anden ned før mig.‟
8 Исус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.
Jesus siger til ham: „Staa op, tag din Seng og gaa!‟
9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
Og straks blev Manden rask, og han tog sin Seng og gik. Men det var Sabbat paa den Dag;
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
derfor sagde Jøderne til ham, som var bleven helbredet: „Det er Sabbat; og det er dig ikke tilladt at bære Sengen.‟
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
Han svarede dem: „Den, som gjorde mig rask, han sagde til mig: Tag din Seng og gaa!‟
12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
Da spurgte de ham: „Hvem er det Menneske, som sagde til dig: Tag din Seng og gaa?‟
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
Men han, som var bleven helbredet, vidste ikke, hvem det var; thi Jesus havde unddraget sig, da der var mange Mennesker paa Stedet.
14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
Derefter finder Jesus ham i Helligdommen, og han sagde til ham: „Se, du er bleven rask; synd ikke mere, for at ikke noget værre skal times dig!‟
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
Manden gik bort og sagde til Jøderne, at det var Jesus, som havde gjort ham rask.
16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
Og derfor forfulgte Jøderne Jesus, fordi han havde gjort dette paa en Sabbat.
17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
Men Jesus svarede dem: „Min Fader arbejder indtil nu; ogsaa jeg arbejder.‟
18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.
Derfor tragtede da Jøderne end mere efter at slaa ham ihjel, fordi han ikke alene brød Sabbaten, men ogsaa kaldte Gud sin egen Fader og gjorde sig selv Gud lig.
19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
Saa svarede Jesus og sagde til dem: „Sandelig, sandelig, siger jeg eder, Sønnen kan slet intet gøre af sig selv, uden hvad han ser Faderen gøre; thi hvad han gør, det gør ogsaa Sønnen ligesaa.
20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
Thi Faderen elsker Sønnen og viser ham alt det, han selv gør, og han skal vise ham større Gerninger end disse, for at I skulle undre eder.
21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
Thi ligesom Faderen oprejser de døde og gør levende, saaledes gør ogsaa Sønnen levende, hvem han vil.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.
Thi heller ikke dømmer Faderen nogen, men har givet Sønnen hele Dommen,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
for at alle skulle ære Sønnen, ligesom de ære Faderen. Den, som ikke ærer Sønnen, ærer ikke Faderen, som udsendte ham.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. (aiōnios g166)
Sandelig, sandelig, siger jeg eder, den, som hører mit Ord og tror den, som sendte mig, har et evigt Liv og kommer ikke til Dom, men er gaaet over fra Døden til Livet. (aiōnios g166)
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
Sandelig, sandelig, siger jeg eder, den Time kommer, ja den er nu, da de døde skulle høre Guds Søns Røst, og de, som høre den, skulle leve.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
Thi ligesom Faderen har Liv i sig selv, saaledes har han ogsaa givet Sønnen at have Liv i sig selv.
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
Og han har givet ham Magt til at holde Dom, efterdi han er Menneskesøn.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
Undrer eder ikke herover; thi den Time kommer, paa hvilken alle de, som ere i Gravene, skulle høre hans Røst,
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
og de skulle gaa frem, de, som have gjort det gode, til Livets Opstandelse, men de, som have gjort det onde, til Dommens Opstandelse.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
Jeg kan slet intet gøre af mig selv; saaledes som jeg hører, dømmer jeg, og min Dom er retfærdig; thi jeg søger ikke min Villie, men hans Villie, som sendte mig.
31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.
Dersom jeg vidner om mig selv, er mit Vidnesbyrd ikke sandt.
32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене е истинно.
Det er en anden, som vidner om mig, og jeg ved, at det Vidnesbyrd er sandt, som han vidner om mig.
33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.
I have sendt Bud til Johannes, og han har vidnet for Sandheden.
34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).
Dog, jeg henter ikke Vidnesbyrdet fra et Menneske; men dette siger jeg, for at I skulle frelses.
35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
Han var det brændende og skinnende Lys, og I have til en Tid villet fryde eder ved hans Lys.
36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
Men det Vidnesbyrd, som jeg har, er større end Johannes's; thi de Gerninger, som Faderen har givet mig at fuldbyrde, selve de Gerninger, som jeg gør, vidne om mig, at Faderen har udsendt mig.
37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа сте Му чули някога, нито образа сте Му видели.
Og Faderen, som sendte mig, han har vidnet om mig. I have aldrig hverken hørt hans Røst eller set hans Skikkelse,
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
og hans Ord have I ikke blivende i eder; thi den, som han udsendte, ham tro I ikke.
39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, (aiōnios g166)
I ransage Skrifterne, fordi I mene i dem at have evigt Liv; og det er dem, som vidne om mig. (aiōnios g166)
40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
Og I ville ikke komme til mig, for at I kunne have Liv.
41 От човеци слава не приемам;
Jeg tager ikke Ære af Mennesker;
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
men jeg kender eder, at I have ikke Guds Kærlighed i eder.
43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
Jeg er kommen i min Faders Navn, og I modtage mig ikke; dersom en anden kommer i sit eget Navn, ham ville I modtage.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
Hvorledes kunne I tro, I, som tage Ære af hverandre, og den Ære, som er fra den eneste Gud, søge I ikke?
45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
Tænker ikke, at jeg vil anklage eder for Faderen; der er en, som anklager eder, Moses, til hvem I have sat eders Haab.
46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.
Thi dersom I troede Moses, troede I mig; thi han har skrevet om mig.
47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?
Men tro I ikke hans Skrifter, hvorledes skulle I da tro mine Ord?‟
