Йоан 4
1 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
Therefore when the Lord knew that the Pharisees had heard that Jesus was making and baptising more disciples than John
2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
(although Jesus himself didn’t baptise, but his disciples),
3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
he left Judea and departed into Galilee.
4 И трябваше да мине през Самария.
He needed to pass through Samaria.
5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
So he came to a city of Samaria called Sychar, near the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph.
6 Там беше Яковият кладенец FOOTNOTE ( Гръцки: Извор. ). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
Jacob’s well was there. Jesus therefore, being tired from his journey, sat down by the well. It was about the sixth hour.
7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.
A woman of Samaria came to draw water. Jesus said to her, “Give me a drink.”
8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
For his disciples had gone away into the city to buy food.
9 Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
The Samaritan woman therefore said to him, “How is it that you, being a Jew, ask for a drink from me, a Samaritan woman?” (For Jews have no dealings with Samaritans.)
10 Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
Jesus answered her, “If you knew the gift of God, and who it is who says to you, ‘Give me a drink,’ you would have asked him, and he would have given you living water.”
11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
The woman said to him, “Sir, you have nothing to draw with, and the well is deep. So where do you get that living water?
12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
Are you greater than our father Jacob, who gave us the well and drank from it himself, as did his children and his livestock?”
13 Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
Jesus answered her, “Everyone who drinks of this water will thirst again,
15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
The woman said to him, “Sir, give me this water, so that I don’t get thirsty, neither come all the way here to draw.”
16 Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
Jesus said to her, “Go, call your husband, and come here.”
17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;
The woman answered, “I have no husband.” Jesus said to her, “You said well, ‘I have no husband,’
18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
for you have had five husbands; and he whom you now have is not your husband. This you have said truly.”
19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
The woman said to him, “Sir, I perceive that you are a prophet.
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
Our fathers worshipped in this mountain, and you Jews say that in Jerusalem is the place where people ought to worship.”
21 Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
Jesus said to her, “Woman, believe me, the hour is coming when neither in this mountain nor in Jerusalem will you worship the Father.
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
You worship that which you don’t know. We worship that which we know; for salvation is from the Jews.
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
But the hour comes, and now is, when the true worshippers will worship the Father in spirit and truth, for the Father seeks such to be his worshippers.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
God is spirit, and those who worship him must worship in spirit and truth.”
25 Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
The woman said to him, “I know that Messiah is coming, he who is called Christ. When he has come, he will declare to us all things.”
26 Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.
Jesus said to her, “I am he, the one who speaks to you.”
27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
Just then, his disciples came. They marvelled that he was speaking with a woman; yet no one said, “What are you looking for?” or, “Why do you speak with her?”
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
So the woman left her water pot, went away into the city, and said to the people,
29 Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
“Come, see a man who told me everything that I have done. Can this be the Christ?”
30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
They went out of the city, and were coming to him.
31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.
In the meanwhile, the disciples urged him, saying, “Rabbi, eat.”
32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
But he said to them, “I have food to eat that you don’t know about.”
33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
The disciples therefore said to one another, “Has anyone brought him something to eat?”
34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
Jesus said to them, “My food is to do the will of him who sent me and to accomplish his work.
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
Don’t you say, ‘There are yet four months until the harvest’? Behold, I tell you, lift up your eyes and look at the fields, that they are white for harvest already.
36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне. (aiōnios g166)
He who reaps receives wages and gathers fruit to eternal life, that both he who sows and he who reaps may rejoice together. (aiōnios g166)
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
For in this the saying is true, ‘One sows, and another reaps.’
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
I sent you to reap that for which you haven’t laboured. Others have laboured, and you have entered into their labour.”
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
From that city many of the Samaritans believed in him because of the word of the woman, who testified, “He told me everything that I have done.”
40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
So when the Samaritans came to him, they begged him to stay with them. He stayed there two days.
41 И още мнозина повярваха поради неговото учение;
Many more believed because of his word.
42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
They said to the woman, “Now we believe, not because of your speaking; for we have heard for ourselves, and know that this is indeed the Christ, the Saviour of the world.”
43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.
After the two days he went out from there and went into Galilee.
44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
For Jesus himself testified that a prophet has no honour in his own country.
45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
So when he came into Galilee, the Galileans received him, having seen all the things that he did in Jerusalem at the feast, for they also went to the feast.
46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.
Jesus came therefore again to Cana of Galilee, where he made the water into wine. There was a certain nobleman whose son was sick at Capernaum.
47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
When he heard that Jesus had come out of Judea into Galilee, he went to him and begged him that he would come down and heal his son, for he was at the point of death.
48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
Jesus therefore said to him, “Unless you see signs and wonders, you will in no way believe.”
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
The nobleman said to him, “Sir, come down before my child dies.”
50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
Jesus said to him, “Go your way. Your son lives.” The man believed the word that Jesus spoke to him, and he went his way.
51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
As he was going down, his servants met him and reported, saying “Your child lives!”
52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
So he enquired of them the hour when he began to get better. They said therefore to him, “Yesterday at the seventh hour, the fever left him.”
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
So the father knew that it was at that hour in which Jesus said to him, “Your son lives.” He believed, as did his whole house.
54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
This is again the second sign that Jesus did, having come out of Judea into Galilee.
