< Йоан 4 >
1 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
Now as soon as the Master was aware that the Pharisees had heard it said, "Jesus is gaining and baptizing more disciples than John"--
2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
though Jesus Himself did not baptize them, but His disciples did--
3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
He left Judaea and returned to Galilee.
4 И трябваше да мине през Самария.
His road lay through Samaria,
5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
and so He came to Sychar, a town in Samaria near the piece of land that Jacob gave to his son Joseph.
6 Там беше Яковият кладенец FOOTNOTE ( Гръцки: Извор. ). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
Jacob's Well was there: and accordingly Jesus, tired out with His journey, sat down by the well to rest. It was about six o'clock in the evening.
7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.
Presently there came a woman of Samaria to draw water. Jesus asked her to give Him some water;
8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
for His disciples were gone to the town to buy provisions.
9 Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
"How is it," replied the woman, "that a Jew like you asks me, who am a woman and a Samaritan, for water?" (For Jews have no dealings with Samaritans.)
10 Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
"If you had known God's free gift," replied Jesus, "and who it is that said to you, 'Give me some water,' you would have asked Him, and He would have given you living water."
11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
"Sir," she said, "you have nothing to draw with, and the well is deep; so where can you get the living water from?
12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
Are you greater than our forefather Jacob, who gave us the well, and himself drank from it, as did also his sons and his cattle?"
13 Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
"Every one," replied Jesus, "who drinks any of this water will be thirsty again;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. (aiōn , aiōnios )
but whoever drinks any of the water that I shall give him will never, never thirst. But the water that I shall give him will become a fountain within him of water springing up for the Life of the Ages." (aiōn , aiōnios )
15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
"Sir," said the woman, "give me that water, that I may never be thirsty, nor continually come all the way here to draw from the well."
16 Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
"Go and call your husband," said Jesus; "and come back."
17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;
"I have no husband," she replied. "You rightly say that you have no husband," said Jesus;
18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
"for you have had five husbands, and the man you have at present is not your husband. You have spoken the truth in saying that."
19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
"Sir," replied the woman, "I see that you are a Prophet.
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
Our forefathers worshipped on this mountain, but you Jews say that the place where people must worship is in Jerusalem."
21 Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
"Believe me," said Jesus, "the time is coming when you will worship the Father neither on this mountain nor in Jerusalem.
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
You worship One of whom you know nothing. We worship One whom we know; for salvation comes from the Jews.
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
But a time is coming--nay, has already come--when the true worshippers will worship the Father with true spiritual worship; for indeed the Father desires such worshippers.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
God is Spirit; and those who worship Him must bring Him true spiritual worship."
25 Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
"I know," replied the woman, "that Messiah is coming--'the Christ,' as He is called. When He has come, He will tell us everything."
26 Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.
"I am He," said Jesus--"I who am now talking to you."
27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
Just then His disciples came, and were surprised to find Him talking with a woman. Yet not one of them asked Him, "What is your wish?" or "Why are you talking with her?"
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
The woman however, leaving her pitcher, went away to the town, and called the people.
29 Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
"Come," she said, "and see a man who has told me everything I have ever done. Can this be the Christ, do you think?"
30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
They left the town and set out to go to Him.
31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.
Meanwhile the disciples were urging Jesus. "Rabbi," they said, "eat something."
32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
"I have food to eat," He replied, "of which you do not know."
33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
So the disciples began questioning one another. "Can it be," they said, "that some one has brought Him something to eat?"
34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
"My food," said Jesus, "is to be obedient to Him who sent me, and fully to accomplish His work.
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
Do you not say, 'It wants four months yet to the harvest'? But look round, I tell you, and observe these plains-- they are already ripe for the sickle.
36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне. (aiōnios )
The reaper gets pay and gathers in a crop in preparation for the Life of the Ages, that so the sower and the reapers may rejoice together. (aiōnios )
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
For it is in this that you see the real meaning of the saying, 'The sower is one person, and the reaper is another.'
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
I sent you to reap a harvest which is not the result of your own labours. Others have laboured, and you are getting benefit from their labours."
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
Of the Samaritan population of that town a good many believed in Him because of the woman's statement when she declared, "He has told me all that I have ever done."
40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
When however the Samaritans came to Him, they asked Him on all sides to stay with them; and He stayed there two days.
41 И още мнозина повярваха поради неговото учение;
Then a far larger number of people believed because of His own words,
42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
and they said to the woman, "We no longer believe in Him simply because of your statements; for we have now heard for ourselves, and we know that this man really is the Saviour of the world."
43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.
After the two days He departed, and went into Galilee;
44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
though Jesus Himself declared that a Prophet has no honour in his own country.
45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
When however He reached Galilee, the Galilaeans welcomed Him eagerly, having been eye-witnesses of all that He had done in Jerusalem at the Festival; for they also had been to the Festival.
46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.
So He came once more to Cana in Galilee, where He had made the water into wine. Now there was a certain officer of the King's court whose son was ill at Capernaum.
47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
Having heard that Jesus had come from Judaea to Galilee, he came to Him and begged Him to go down and cure his son; for he was at the point of death.
48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
"Unless you and others see miracles and marvels," said Jesus, "nothing will induce you to believe."
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
"Sir," pleaded the officer, "come down before my child dies."
50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
"You may return home," replied Jesus; "your son has recovered." He believed the words of Jesus, and started back home;
51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
and he was already on his way down when his servants met him and told him that his son was alive and well.
52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
So he inquired of them at what hour he had shown improvement. "Yesterday, about seven o'clock," they replied, "the fever left him."
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
Then the father recollected that that was the time at which Jesus had said to him, "Your son has recovered," and he and his whole household became believers.
54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
This is the second miracle that Jesus performed, after coming from Judaea into Galilee.