< Йоан 4 >

1 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
Assone as the Lorde had knowledge how the Pharises had hearde that Iesus made and baptised moo disciples then Iohn
2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
(though that Iesus him selfe baptised not: but his disciples)
3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
he lefte Iewry and departed agayne into Galile.
4 И трябваше да мине през Самария.
And it was so that he must nedes goo thorowe Samaria.
5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
Then came he to a cyte of Samaria called Sichar besydes the possession that Iacob gave to his sonne Ioseph.
6 Там беше Яковият кладенец FOOTNOTE ( Гръцки: Извор. ). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
And there was Iacobs well. Iesus then weryed in his iorney sate thus on the well. And it was about the sixte houre:
7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.
and there came a woman of Samaria to drawe water. And Iesus sayde vnto her: geve me drynke.
8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
For his disciples were gone awaye vnto the toune to bye meate.
9 Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
Then sayde the woman of Samaria vnto him: how is it that thou beinge a Iewe axest drinke of me which am a Samaritane? for the Iewes medle not with the Samaritans.
10 Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
Iesus answered and sayde vnto hir: yf thou knewest the gyfte of God and who it is that sayeth to the geve me drynke thou woldest have axed of him and he wolde have geven the water of lyfe.
11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
The woman sayde vnto him. Syr thou hast no thinge to drawe with and the well is depe: from whence then hast thou yt water of lyfe?
12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
Arte thou greater then oure father Iacob which gave vs the well and he him silfe dranke therof and his chyldren and his catell?
13 Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
Iesus answered and sayde vnto hir: whosoever drinketh of this water shall thurst agayne.
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. (aiōn g165, aiōnios g166)
But whosoever shall drinke of ye water yt I shall geve him shall never be more a thyrst: but the water that I shall geve him shalbe in him a well of water springinge vp in to everlastinge lyfe. (aiōn g165, aiōnios g166)
15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
The woma sayd vnto him: Syr geve me of that water that I thyrst not nether come hedder to drawe.
16 Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
Iesus sayde vnto her. Go and call thy husband and come hydder.
17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;
The woman answered and sayde to him: I have no husband.
18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
Iesus sayde to her. Thou hast well sayd I have no husbande. For thou haste had five husbandes and he whom thou now hast is not thy husband. That saydest thou truely.
19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
The woman sayde vnto him: Syr I perceave yt thou arte a prophet.
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
Oure fathers worshipped in this mountayne: and ye saye that in Hierusalem is the place where men ought to worshippe.
21 Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
Iesus sayde vnto her: woman beleve me the houre cometh when ye shall nether in this moutayne nor yet at Ierusalem worshippe the father.
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
Ye worshippe ye wot not what: we knowe what we worshippe. For salvacion cometh of the Iewes.
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
But the houre commeth and nowe is when the true worshippers shall worshippe the father in sprete and in trouthe. For verely suche the father requyreth to worshippe him.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
God is a sprete and they that worshippe him must worshippe him in sprete and trouthe.
25 Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
The woman sayde vnto him: I wot well Messias shall come which is called Christ. When he is come he will tell vs all thinges.
26 Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.
Iesus sayde vnto hir: I that speake vnto the am he.
27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
And eve at that poynte came his disciples and marvelled that he talked with the woman. Yet no man sayde vnto him: what meanest thou or why talkest thou with her?
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
The woma then lefte her waterpot and went her waye into the cite and sayde to the men.
29 Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
Come se a man which tolde me all thinges yt ever I dyd. Is not he Christ?
30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
Then they went ont of the cite and came vnto him.
31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.
And in ye meane while his disciples prayed him sayinge: Master eate.
32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
He sayde vnto the: I have meate to eate that ye knowe not of.
33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
Then sayd ye disciples bitwene them selves: hath eny ma brought him meate?
34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
Iesus sayde vnto them: my meate is to doo the will of him that sent me. And to fynnysshe his worke.
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
Saye not ye: there are yet foure monethes and then cometh harvest? Beholde I saye vnto you lyfte vp youre eyes and loke on ye regios: for they are whyte all redy vnto harvest.
36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне. (aiōnios g166)
And he ye repeth receaveth rewarde and gaddereth frute vnto life eternall: that bothe he that soweth and he yt repeth myght reioyse to gether. (aiōnios g166)
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
And herin is the sayinge true yt one soweth and another repeth.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
I sent you to repe yt whero ye bestowed no laboure. Other men laboured and ye are entred into their labours.
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
Many of the Samaritas of that cyte beleved on him for ye sayinge of the woma which testified: he tolde me all thinges yt ever I dyd.
40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
Then when the Samaritas were come vnto him they besought him yt he wolde tary wt the. And he aboode there two dayes.
41 И още мнозина повярваха поради неговото учение;
And many moo beleved because of his awne wordes
42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
and sayd vnto the woman: Now we beleve not because of thy sayinge. For we have herde him oure selves and knowe that this is even in dede Christ the savioure of the worlde.
43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.
After two dayes he departed thence and wet awaye into Galile.
44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
And Iesus him selfe testified that a Prophete hath none honoure in his awne countre.
45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
Then assone as he was come into Galile the Galileans receaved him which had sene all the thinges yt he dyd at Ierusalem at ye feast. For they wet also vnto ye feast daye.
46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.
And Iesus came agayne into Cana of Galile wher he turned water into wyne. And ther was a certayne ruler whose sonne was sicke at Capernaum.
47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
Assone as the same herde that Iesus was come out of Iewry into Galile he wet vnto him and besought him yt he wolde descende and heale his sonne: For he was eve readie to dye.
48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
Then sayde Iesus vnto him: excepte ye se signes and wodres ye canot beleve.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
The ruler sayd vnto him: Syr come awaye or ever yt my chylde dye.
50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
Iesus sayde vnto him goo thy waye thy sonne liveth. And the ma beleved ye wordes yt Iesus had spoke vnto him and wet his waye.
51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
And anone as he went on his waye his servantes met him and tolde him sayinge: thy chylde liveth.
52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
Then enquyred he of the the houre when he begane to amende. And they sayde vnto him: Yester daye the sevethe houre the fever lefte him.
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
And the father knew that it was the same houre in which Iesus sayde vnto him: Thy sonne liveth. And he beleved and all his housholde.
54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
Thys is agayne the seconde myracle yt Iesus dyd after he was come oute of Iewry into Galile.

< Йоан 4 >