Йоан 4
1 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
Therefore when the Lord knew that the Pharisees had heard that Jesus was gaining and baptizing more disciples than John
2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
(although Jesus Himself wasn’t baptizing, but His disciples were),
3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
He left Judea, and went back towards Galilee.
4 И трябваше да мине през Самария.
He had to go through Samaria.
5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
He came to a city of Samaria, called Sychar, near the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph,
6 Там беше Яковият кладенец FOOTNOTE ( Гръцки: Извор. ). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
and Jacob’s well was there. Jesus therefore, being tired from His journey, sat down by the well. It was about the sixth hour.
7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.
A Samaritan woman came to draw water. Jesus said to her, “Please give me a drink.”
8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
His disciples had gone into the town to buy food.
9 Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
The Samaritan woman therefore asked Him, “How is it that You, being a Jew, ask me for a drink, since I’m a Samaritan woman?” (For Jews have nothing to do with Samaritans.)
10 Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
Jesus answered her, “If you knew God’s gift, and who it is who says to you, ‘Please give me a drink,’ you would have asked Him, and He would have given you living water.”
11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
The woman said, “Sir, you have nothing to draw with and the well is deep. Where could you get this living water from?
12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
Are You greater than our forefather Jacob, who gave us this well and who used to drink from it himself, as did also his sons and his flocks and herds?”
13 Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
Jesus answered her, “Everyone who drinks of this water will get thirsty again,
15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
The woman said to him, “Sir, give me this water so that I won’t get thirsty and have to keep coming all the way here to draw water.”
16 Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
Jesus told her, “Go, call your husband, and come here.”
17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;
The woman answered, “I have no husband.” Jesus told her, “You are right in saying, ‘I have no husband,’
18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
for you have had five husbands, and the one you have now isn’t your husband. What you have said is quite true.”
19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
The woman said to Him, “Sir, I perceive that You are a prophet.
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
Our ancestors worshipped on this mountain, but you Jews say that the place where we must worship is in Jerusalem.”
21 Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
Jesus told her, “Woman, believe me, a time is coming when you will worship the Father neither in this mountain, nor in Jerusalem.
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
You Samaritans worship what you don’t know. We worship what we know, for salvation is from the Jews.
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
A time is coming, and has now come, when the true worshipers will worship the Father in spirit and truth, for they are the kind of worshipers that the Father seeks.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
God is spirit, and those who worship Him must worship in spirit and truth.”
25 Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
The woman said to Him, “I know that the Messiah (who is called Christ) is coming. When He comes, He will explain everything to us.”
26 Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.
Jesus told her, “I who speak to you am He.”
27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
Just then Jesus’ disciples returned. They were surprised to find him talking with a woman, but no one asked, “What do you want?” or “Why are you talking with her?”
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
Then, leaving her water jar, the woman went back to the town and began telling the people,
29 Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
“Come, see a man who told me everything that I ever did. Could this be the Christ?”
30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
They went out of the city, and started to go to Him.
31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.
Meanwhile, the disciples urged Him, saying “Rabbi, eat something.”
32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
He told them, “I have food to eat that you don’t know about.”
33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
So the disciples asked one another, “Nobody brought Him anything to eat, did they?”
34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
Jesus told them, “My food is to do the will of Him who sent me, and to accomplish His work.
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
Don’t you say, ‘It’s still four months until the harvest’? Look, I tell you, lift up your eyes, and look at the fields! They are ripe for harvest.
36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне. (aiōnios g166)
He who harvests is already receiving wages, and is gathering fruit for eternal life, so that he who plants and he who harvests may rejoice together. (aiōnios g166)
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
Thus the saying ‘One plants and another harvests’ is true.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
I sent you to harvest that for which you didn’t labor. Others have labored, and you have entered into their labor.”
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
Many Samaritans from that town believed in Jesus because of the woman’s testimony, “He told me everything that I ever did.”
40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
So when the Samaritans arrived, they asked Him to stay with them, and He stayed there two days.
41 И още мнозина повярваха поради неговото учение;
Many more believed because of His words.
42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
They told the woman, “It’s no longer just because of what you said that we believe, for we have heard for ourselves, and we know that this is truly the Savior of the world, the Christ.”
43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.
After the two days, He departed from there and went to Galilee,
44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
for Jesus Himself testified that a prophet has no honor in his own country.
45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
When He arrived in Galilee, the Galileans welcomed Him. They had seen all that He had done in Jerusalem at the Passover Feast, for they had been there, too.
46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.
Therefore He came back to Cana of Galilee, where He had made the water wine. There was a certain royal official, whose son was sick at Capernaum.
47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
When he heard that Jesus had come out of Judea into Galilee, he went to Him and begged Him to come down and heal his son, who was at the point of death.
48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
Jesus told him, “Unless you people see signs and wonders, you will never believe.”
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
The royal official said to Him, “Sir, come down before my child dies!”
50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
Jesus told him, “Go in peace. Your son lives.” So the man believed the words that Jesus spoke to him, and he went his way.
51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
As he was still going down the road, his servants met him, saying that his son was living.
52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
So he asked them the hour when he began to recover, and they told him, “Yesterday at the seventh hour, the fever left him.”
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
The father realized that it was at that hour that Jesus told him, “Your son lives,” and he himself believed, along with his whole household.
54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
This was the second sign that Jesus did, when He had come from out of Judea to Galilee.
