Йоан 20
1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
Nädala esimese päeva varahommikul, kui oli veel pime, läks Maarja Magdaleena hauakoopa juurde ja nägi, et kivi oli sissepääsu eest ära liigutatud.
2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
Jooksuga läks ta, et öelda Siimon Peetrusele ja teisele jüngrile, keda Jeesus armastas: „Issand on hauast ära viidud ja me ei tea, kuhu ta pandud on.“
3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
Siis läksid Peetrus ja teine jünger haua juurde.
4 И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
Nad jooksid koos, aga teine jünger jooksis kiiremini ja jõudis haua juurde esimesena.
5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
Ta kummardus alla ja sisse vaadates nägi ta matmisriideid seal olevat, kuid ta ei läinud sisse.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
Siis jõudis pärast teda kohale Siimon Peetrus ja läks kohe hauakambrisse sisse. Ta nägi seal matmislinasid
7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
ja seda, et riiet, mis oli olnud Jeesuse pea peal, ei olnud teiste matmislinade juures, vaid see oli kokku volditud ja eraldi asetatud.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
Seejärel läks hauakoopasse sisse ka teine jünger, kes oli haua juurde esimesena jõudnud.
9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
Ta vaatas ringi ja uskus, et see on tõsi − sest seni ei olnud nad mõistnud Pühakirja, et Jeesus pidi surnuist üles tõusma.
10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
Siis läksid jüngrid tagasi sinna, kus nad peatusid.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
Kuid Maarja jäi haua juurde nutma, ja kui ta seal nuttis, kummardus ta ja vaatas hauakoopasse sisse.
12 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
Ta nägi kaht valgesse riietatud inglit, üks istumas peatsis ja teine jalutsis, seal, kus Jeesuse surnukeha oli lebanud.
13 И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
„Miks sa nutad?“küsisid nad talt. Ta vastas: „Sellepärast et mu Issand on ära viidud ja ma ei tea, kuhu ta pandud on.“
14 Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
Kui ta seda oli öelnud, pöördus ta ja nägi Jeesust seal seismas, kuid ta ei tundud ära, et see on Jeesus.
15 Казва - Исус: Жено защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
„Miks sa nutad?“küsis ta naiselt. „Keda sa otsid?“Arvates, et see on aednik, ütles Maarja talle: „Isand, kui sina viisid ta ära, ütle mulle, kuhu sa ta panid, et saaksin minna ja ta ära tuua.“
16 Казва - Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
Jeesus ütles talle: „Maarja!“Ta pöördus Jeesuse poole ja ütles: „Rabbuuni, “mis tähendab heebrea keeles „õpetaja“.
17 Казва - Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
„Ära hoia mind kinni, “ütles Jeesus talle, „sest ma pole veel läinud üles oma Isa juurde. Aga mine mu vendade juurde ja ütle neile, et ma lähen üles oma Isa ja teie Isa, oma Jumala ja teie Jumala juurde.“
18 Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той - казал това.
Maarja Magdaleena läks siis ja rääkis jüngritele: „Ma nägin Issandat, “ja ta selgitas neile, mida Issand oli talle öelnud.
19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
Samal õhtul, nädala esimesel päeval, kui jüngrid olid koos lukustatud uste taga, sest nad kartsid juute, tuli Jeesus, seisis nende keskel ja ütles: „Rahu olgu teile!“
20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
Pärast seda tervitust näitas ta neile oma käsi ja külge. Issandat nähes täitis jüngreid rõõm.
21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
„Rahu olgu teile!“ütles Jeesus neile uuesti. „Samamoodi nagu Isa minu läkitas, läkitan mina teid.“
22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
Seda öelnud, puhus ta nende peale ja lausus: „Võtke vastu Püha Vaim.
23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
Kui te andestate kellegi patud, siis on need andeks antud; kui te neid andeks ei anna, jäävad need andeks andmata.“
24 А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
Üks kaheteistkümnest jüngrist, Toomas, keda hüüti Kaksikuks, ei olnud nendega koos, kui Jeesus tuli.
25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
Teised jüngrid rääkisid siis talle: „Me nägime Issandat.“Aga tema vastas: „Ma ei usu, kui ma ei näe naelajälgi tema kätes ega pane oma sõrme neisse ega katsu oma käega tema külge.“
26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
Nädala pärast olid jüngrid majas koos ja Toomas oli ka nendega. Uksed olid suletud, ja Jeesus tuli ja seisis nende keskel. „Rahu olgu teile!“ütles ta.
27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
Siis ütles ta Toomasele: „Pane oma sõrm siia ja vaata mu käsi. Pane oma käsi mu külje haava sisse. Ära kahtle, vaid usu minusse!“
28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
„Minu Issand ja minu Jumal!“vastas Toomas.
29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
„Sa usud minusse, sest nägid mind, “ütles Jeesus talle. „Õnnelikud on need, kes ei ole mind näinud, kuid siiski usuvad minusse.“
30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
Jeesus tegi oma jüngritega olles veel palju tunnustähti, mida ei ole selles raamatus kirjas.
31 А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Kuid need on siia kirja pandud, et te võiksite uskuda, et Jeesus on Messias, Jumala Poeg, ja et uskudes temasse nagu ta on, oleks teil elu.
