Йоан 2
1 На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.
А третього дня весі́лля справляли в Кані́ Галілейській, і була там Ісусова мати.
2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
На весілля запрошений був теж Ісус та учні Його.
3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.
Як забракло ж вина, то мати Ісусова каже до Нього: „Не мають вина!“
4 А Исус - казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.
Ісус же відказує їй: „Що тобі, жо́но, до Мене? Не прийшла ще година Моя!“
5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.
А мати Його до слуг каже: „Зробіть усе те, що́ Він вам скаже!“
6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.
Було тут шість камінних посу́дин на воду, що стояли для очи́щення юдейського, що відер по дві чи по три вміщали.
7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.
Ісус каже до слуг: „Напо́вніть водою посу́дини“. І їх поналива́ли вще́рть.
8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
І Він каже до них: „Тепер зачерпні́ть, і занесіть до весільного ста́рости“. І занесли.
9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше от къде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
Як весільний же ста́роста скуштува́в воду, що сталась вином, а він не знав, звідки воно, — знали ж слу́ги, що води наливали, — то староста кличе тоді молодо́го
10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
та й каже йому: „Кожна люди́на подає перше добре вино, а як понапива́ються, тоді гірше; а ти добре вино аж на досі зберіг“.
11 Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
Такий поча́ток чудам зробив Ісус у Кані́ Галілейській, — і виявив славу Свою. І ввірували в Нього учні Його.
12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.
Після цього відправивсь Він Сам, і мати Його, і брати Його, і Його учні до Капернау́му, і там перебули небагато днів.
13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.
А зближалася Пасха юдейська, і до Єрусалиму подався Ісус.
14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;
І знайшов Він, що продавали у храмі волів, і овець, і голубів, та сиділи міня́льники.
15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;
І, зробивши бича́ з мотузкі́в, Він вигнав із храму всіх, — вівці й воли, а міня́льникам гроші розси́пав, і попереверта́в їм столи́.
16 и на тия, които продаваха гълъбите рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.
І сказав продавця́м голубів: „Заберіть оце звідси, і не робіть із дому Отця Мого дому торго́вого!
17 Учениците Му си спомниха, че е писано: Ревността за Твоя дом ще ме изяде.
Тоді учні Його згадали, що написано: „Ревність до дому Твого з'їдає Мене!“
18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?
І обізва́лись юдеї й сказали Йому: „Яке нам знаме́но покажеш, що Ти можеш робити таке?“
19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.
Ісус відповів і промовив до них: „Зруйнуйте цей храм, — і за три дні Я поставлю його!“
20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?
Відказали ж юдеї: „Сорок шість літ будувався цей храм, а Ти за три́ дні поставиш його?“
21 Но Той говореше за храма на тялото Си.
А Він говорив про храм тіла Свого.
22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.
Коли ж Він із мертвих воскрес, то учні Його згадали, що Він говорив це, і ввірували в Писа́ння та в слово, що сказав був Ісус.
23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
А як в Єрусалимі Він був у свято Пасхи, то багато-хто ввірували в Його Йме́ння, побачивши чуда Його, що чинив.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
Але Сам Ісус їм не звіря́вся, бо Сам знав усіх,
25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.
і потреби не мав, щоб хто сві́дчив Йому про люди́ну, — бо знав Сам, що в люди́ні було.
