Йоан 2
1 На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.
Třetího dne stala se svadba v Káni Galilejské, a byla matka Ježíšova tam.
2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
A pozván jest také Ježíš i učedlníci jeho na svadbu.
3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.
Když se pak nedostalo vína, řekla matka Ježíšova k němu: Vína nemají.
4 А Исус - казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.
Dí jí Ježíš: Co mně a tobě ženo? Ještě nepřišla hodina má.
5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.
Dí matka jeho k služebníkům: Což by koli vám řekl, učiňte.
6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.
I bylo tu kamenných stoudví šest postaveno, podle obyčeje očišťování Židovského, beroucí v sebe jedna každá dvě nebo tři míry.
7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.
Řekl jim Ježíš: Naplňte ty stoudve vodou. I naplnili je až do vrchu.
8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
I dí jim: Nalévejtež již, a neste vrchnímu správci svadby. I nesli.
9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше от къде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
A jakž okusil vrchní správce svadby vody vínem učiněné, (nevěděl pak, odkud by bylo, ale služebníci věděli, kteříž vážili vodu, ) povolal ženicha ten vrchní správce,
10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
A řekl mu: Každý člověk nejprve dobré víno dává, a když by se hojně napili, tehdy to, kteréž horší jest. Ale ty zachoval jsi víno dobré až dosavad.
11 Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
To učinil Ježíš počátek divů v Káni Galilejské, a zjevil slávu svou. I uvěřili v něho učedlníci jeho.
12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.
Potom sstoupil do Kafarnaum, on i matka jeho, i bratří jeho, i učedlníci jeho, a pobyli tam nemnoho dní;
13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.
Nebo blízko byla velikanoc Židovská. I vstoupil Ježíš do Jeruzaléma.
14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;
A nalezl v chrámě, ano prodávají voly a ovce i holubice, a penězoměnce sedící.
15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;
A udělav bič z provázků, všecky vyhnal z chrámu, i ovce i voly, a penězoměncům rozsypal peníze, a stoly zpřevracel.
16 и на тия, които продаваха гълъбите рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.
A těm, kteříž holuby prodávali, řekl: Odnestež tyto věci odsud, a nečiňte domu Otce mého domem kupeckým.
17 Учениците Му си спомниха, че е писано: Ревността за Твоя дом ще ме изяде.
I rozpomenuli se učedlníci jeho, že psáno jest: Horlivost domu tvého snědla mne.
18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?
Tedy odpověděli Židé a řekli jemu: Jaké znamení toho nám ukážeš, že tyto věci činíš?
19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.
Odpověděl Ježíš a řekl jim: Zrušte chrám tento, a ve třech dnech zase vzdělám jej.
20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?
I řekli Židé: Ètyřidceti a šest let dělán jest chrám tento, a ty ve třech dnech vzděláš jej?
21 Но Той говореше за храма на тялото Си.
Ale on pravil o chrámu těla svého.
22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.
A protož když z mrtvých vstal, rozpomenuli se učedlníci jeho, že jim to byl pověděl. I uvěřili Písmu a slovu, kteréž pověděl Ježíš.
23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
A když byl v Jeruzalémě na velikunoc v den sváteční, mnozí uvěřili ve jméno jeho, vidouce divy jeho, kteréž činil.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
Ale Ježíš nesvěřil sebe samého jim, protože on znal všecky.
25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.
Aniž potřeboval, aby jemu kdo svědectví vydával o člověku; neb on věděl, co by bylo v člověku.
