Йоан 18
1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.
When Jesus had spoken these words, he went forth with his disciples over the brook Kedron, where was a garden, into which he entered, and his disciples.
2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.
And Judas also, who betrayed him, knew the place: for Jesus often resorted thither with his disciples.
3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.
Judas then, having received a band [of men] and officers from the chief priests and Pharisees, cometh thither with lanterns, and torches, and weapons.
4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?
Jesus therefore, knowing all things that were coming upon him, went forth, and said to them, Whom seek ye?
5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
They answered him, Jesus of Nazareth. Jesus saith to them, I am [he]. And Judas also, who betrayed him, stood with them.
6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
As soon then as he had said to them, I am [he], they went backward, and fell to the ground.
7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.
Then he asked them again, Whom seek ye? And they said, Jesus of Nazareth.
8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат;
Jesus answered, I have told you that I am [he]: If therefore ye seek me, let these go away:
9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).
That the saying might be fulfilled which he spoke, Of them whom thou gavest to me, I have lost none.
10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.
Then Simon Peter, having a sword, drew it, and smote the servant of the high priest, and cut off his right ear. The servant's name was Malchus.
11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?
Then said Jesus to Peter, Put up thy sword into the sheath: the cup which my Father hath given me, shall I not drink it?
12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.
Then the band, and the captain, and officers of the Jews took Jesus, and bound him,
13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.
And led him away to Annas first, (for he was father-in-law to Caiaphas, who was the high priest that same year.)
14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.
Now Caiaphas was he who gave counsel to the Jews, that it was expedient that one man should die for the people.
15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.
And Simon Peter followed Jesus, and [so did] another disciple. That disciple was known to the high priest, and went in with Jesus into the palace of the high priest.
16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.
But Peter stood at the door without. Then went out that other disciple who was known to the high priest, and spoke to her that kept the door, and brought in Peter.
17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.
Then saith the damsel that kept the door to Peter, Art not thou also [one] of this man's disciples? He saith, I am not.
18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.
And the servants and officers stood there, who had made a fire of coals; (for it was cold) and they warmed themselves: and Peter stood with them, and warmed himself.
19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.
The high priest then asked Jesus concerning his disciples, and concerning his doctrine.
20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.
Jesus answered him, I spoke openly to the world; I ever taught in the synagogue and in the temple, whither the Jews always resort; and in secret have I said nothing.
21 Защо питаш Мене? питай ония, които са ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.
Why dost thou ask me? ask them who heard me, what I have said to them: behold, they know what I have said.
22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?
And when he had thus spoken, one of the officers who stood by, struck Jesus with the palm of his hand, saying, Answerest thou the high priest so?
23 Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?
Jesus answered him, If I have spoken evil, bear testimony of the evil: but if well, why smitest thou me?
24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.
(Now Annas had sent him bound to Caiaphas the high priest.)
25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.
And Simon Peter stood and warmed himself. They said therefore to him, Art not thou also [one] of his disciples? He denied [it], and said, I am not.
26 Един от слугите на първос эяяя?
One of the servants of the high priest (being the kinsman of him whose ear Peter cut off) saith, Did not I see thee in the garden with him?
27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.
Peter then denied again, and immediately the cock crowed.
28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
Then they led Jesus from Caiaphas to the hall of judgment: and it was early; and they themselves went not into the judgment-hall, lest they should be defiled; but that they might eat the passover.
29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?
Pilate then went out to them, and said, What accusation bring ye against this man?
30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.
They answered and said to him, If he were not a malefactor, we would not have delivered him up to thee.
31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,
Then said Pilate to them, Take ye him, and judge him according to your law. The Jews therefore said to him, It is not lawful for us to put any man to death:
32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).
That the saying of Jesus might be fulfilled, which he spoke, signifying what death he should die.
33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и му каза: Ти юдейски Цар ли си?
Then Pilate entered into the judgment-hall again, and called Jesus, and said to him, Art thou the King of the Jews?
34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?
Jesus answered him, Sayest thou this thing from thyself, or did others tell it thee concerning me?
35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?
Pilate answered, Am I a Jew? Thy own nation, and the chief priests, have delivered thee to me: What hast thou done?
36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.
Jesus answered, My kingdom is not of this world: if my kingdom were of this world, then would my servants fight, that I should not be delivered to the Jews: but now is my kingdom not from hence.
37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.
Pilate therefore said to him, Art thou a King then? Jesus answered, Thou sayest that I am a King. To this end was I born, and for this cause came I into the world, that I should testify to the truth. Every one that is of the truth heareth my voice.
38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.
Pilate saith to him, What is truth? And when he had said this, he went out again to the Jews, and saith to them, I find in him no fault.
39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?
But ye have a custom that I should release to you one at the passover: will ye therefore that I release to you the King of the Jews?
40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.
Then they all cried again, saying, Not this man, but Barabbas. Now Barabbas was a robber.
