Йоан 13
1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
A pred praznik pashe, znajuæi Isus da mu doðe èas da prijeðe iz ovoga svijeta k ocu, kako je ljubio svoje koji bijahu na svijetu, do kraja ih ljubi.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
I po veèeri kad veæ ðavo bješe metnuo u srce Judi Simonovu Iskariotskome da ga izda,
3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
Znajuæi Isus da mu sve otac dade u ruke, i da od Boga iziðe, i k Bogu ide,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си FOOTNOTE ( Гръцки: Дрехите си. ), взе престилка и се препаса.
Ustade od veèere, i skide svoje haljine, i uze ubrus te se zapreže;
5 После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
Potom usu vodu u umivaonicu, i poèe prati noge uèenicima i otirati ubrusom kojijem bješe zapregnut.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
Onda doðe k Simonu Petru, i on mu reèe: Gospode! zar ti moje noge da opereš?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
Isus odgovori i reèe mu: što ja èinim ti sad ne znaš, ali æeš poslije doznati.
8 Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене. (aiōn g165)
Reèe mu Petar: nikad ti neæeš oprati mojijeh nogu. Isus mu odgovori: ako te ne operem nemaš dijela sa mnom. (aiōn g165)
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
Reèe mu Simon Petar: Gospode! ne samo noge moje, nego i ruke i glavu.
10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
Isus mu reèe: opranome ne treba do samo noge oprati, jer je sav èist; i vi ste èisti, ali ne svi.
11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
Jer znadijaše izdajnika svojega, zato reèe: nijeste svi èisti.
12 А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
A kad im opra noge, uze haljine svoje, i sjedavši opet za trpezu reèe im: znate li što ja uèinih vama?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
Vi zovete mene uèiteljem i Gospodom; i pravo velite: jer jesam.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
Kad dakle ja oprah vama noge Gospod i uèitelj, i vi ste dužni jedan drugome prati noge.
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
Jer ja vam dadoh ugled da i vi tako èinite kao što ja vama uèinih.
16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
Zaista, zaista vam kažem: nije sluga veæi od gospodara svojega, niti je poslanik veæi od onoga koji ga je poslao.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
Kad ovo znate, blago vama ako ga izvršujete.
18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.
Ne govorim za sve vas, jer ja znam koje izbrah; nego da se zbude pismo: koji sa mnom hljeb jede podiže petu svoju na me.
19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.
Sad vam kažem prije nego se zbude, da, kad se zbude, vjerujete da sam ja.
20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
Zaista, zaista vam kažem: koji prima onoga koga pošljem mene prima; a ko prima mene prima onoga koji me posla.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
Rekavši ovo Isus posta žalostan u duhu, i posvjedoèi i reèe: zaista, zaista vam kažem: jedan izmeðu vas izdaæe me.
22 Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.
Onda se uèenici zgledahu meðu sobom, i èuðahu se za koga govori.
23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
A jedan od uèenika njegovijeh, kojega Isus ljubljaše, sjeðaše za trpezom na krilu Isusovu.
24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.
Onda namaže na njega Simon Petar da zapita ko bi to bio za koga govori.
25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
A on leže na prsi Isusove i reèe mu: Gospode! ko je to?
26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
Isus odgovori: onaj je kome ja umoèivši zalogaj dam. I umoèivši zalogaj dade Judi Simonovu Iskariotskome.
27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
I po zalogaju tada uðe u njega sotona. Onda mu reèe Isus: šta èiniš èini brže.
28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;
A ovo ne razumje niko od onijeh što sjeðahu za trpezom zašto mu reèe.
29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ), че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
A neki mišljahu, buduæi da u Jude bješe kesa, da mu Isus reèe: kupi što treba za praznik; ili da da što siromašnima.
30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
A on uzevši zalogaj odmah iziðe; a bješe noæ.
31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
Kad on iziðe, onda Isus reèe: sad se proslavi sin èovjeèij, i Bog se proslavi u njemu.
32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
Ako se Bog proslavi u njemu, i Bog æe njega proslaviti u sebi, i odmah æe ga proslaviti.
33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
Djeèice! još sam malo s vama; tražiæete me, i kao što rekoh Judejcima: kuda ja idem vi ne možete doæi, i vama govorim sad.
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
Novu vam zapovijest dajem da ljubite jedan drugoga, kao što ja vas ljubih, da se i vi ljubite meðu sobom.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Po tom æe svi poznati da ste moji uèenici ako uzimate ljubav meðu sobom.
36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.
Reèe mu Simon Petar: Gospode! kuda ideš? Isus mu odgovori: kuda ja idem ne možeš sad iæi za mnom, ali æeš poslije poæi za mnom.
37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
Petar mu reèe: Gospode! zašto sad ne mogu iæi za tobom? dušu æu svoju položiti za te.
38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
Odgovori mu Isus: dušu li æeš svoju položiti za me? Zaista, zaista ti kažem: neæe pijetao zapjevati dok me se triput ne odreèeš.
