Йоан 13
1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
Before the feast of ester whe Iesus knewe that his houre was come that he shuld departe out of this worlde vnto the father. When he loved his which were in the worlde vnto the ende he loved the.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
And when supper was ended after that the devyll had put in the hert of Iudas Iscariot Simos sonne to betraye him:
3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
Iesus knowinge that the father had geve all thinges into his hondes. And that he was come from God and went to God
4 стана от вечерята, сложи мантията Си FOOTNOTE ( Гръцки: Дрехите си. ), взе престилка и се препаса.
he rose from supper and layde a syde his vpper garmentes and toke a towell and gyrd him selfe.
5 После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
After that poured he water into a basyn and beganne to wash his disciples fete and to wype them with the towell wherwith he was gyrde.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
Then came he to Simon Peter. And Peter sayde to him: Lorde shalt thou wesshe my fete?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
Iesus answered and sayde vnto him: what I do thou wotest not now but thou shalt knowe herafter.
8 Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене. (aiōn g165)
Peter sayd vnto him: thou shalt not wesshe my fete whill ye worlde stondeth. Iesus answered him: yf I wasshe ye not thou shalt have no part with me. (aiōn g165)
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
Simon Peter sayde vnto him: Lorde not my fete only: but also my handes and my heed.
10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
Iesus sayde to him: he that is wesshed nedeth not save to wesshe his fete and is clene every whit. And ye are clene: but not all.
11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
For he knewe his betrayer. Therfore sayde he: ye are not all clene.
12 А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
After he had wesshed their fete and receaved his clothes and was set doune agayne he sayde vnto them? wot ye what I have done to you?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
Ye call me master and Lorde and ye saye well for so am I.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
If I then youre Lorde and master have wesshed youre fete ye also ought to wesshe one anothers fete.
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
For I have geven you an ensample that ye shuld do as I have done to you.
16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
Verely verely I saye vnto you the servaunt is not greater then his master nether the messenger greater then he that sent him.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
If ye vnderstonde these thinges happy are ye yf ye do them.
18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.
I speake not of you all I knowe whom I have chosen. But that ye scripture be fulfilled: he that eateth breed wt me hath lyfte vp his hele agaynste me.
19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.
Now tell I you before it come: that when it is come to passe ye might beleve that I am he.
20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
Verely verely I saye vnto you. He that receaveth who soever I sende receaveth me. And he that receaveth me receaveth him that sent me.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
When Iesus had thus sayd he was troubled in the sprete and testified sayinge: verely verely I saye vnto you that one of you shall betraye me.
22 Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.
And then the disciples loked one on another doutinge of who he spake.
23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
Ther was one of his disciples which leaned on Iesus bosome whom Iesus loved.
24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.
To him beckened Simo Peter that he shuld axe who it was of whom he spake.
25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
He then as he leaned on Iesus brest sayde vnto him: Lorde who ys it?
26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
Iesus answered he yt ys to whom I geve a soppe when I have dept it. And he wet a soppe and gave it to Iudas Iscarioth Simons sonne.
27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
And after the soppe Satan entred into him. Then sayd Iesus vnto him: that thou dost do quickly.
28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;
That wist no ma at the table for what intent he spake vnto him.
29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ), че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
Some of the thought because Iudas had the bagge that Iesus had sayd vnto him bye those thinges that we have nede af agaynst ye feast: or that he shulde geve some thinge to the poore.
30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
Assone then as he had receaved the soppe he wet immediatly out. And it was night.
31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
Whe he was gone out Iesus sayde: now is the sonne of man glorified. And God is glorified by him.
32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
Yf God be glorified by him God shall also glorify him in him selfe: and shall strayght waye glorify him.
33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
Deare chyldren yet a lytell whyle am I with you. Ye shall seke me and as I sayde vnto the Iewes whither I goo thither can ye not come. Also to you saye I nowe.
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
A newe commaundment geve I vnto you that ye love to gedder as I have loved you that even so ye love one another
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
By this shall all me knowe yt ye are my disciples yf ye shall have love one to another.
36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.
Simon Peter sayd vnto him: Lorde whither goest thou? Iesus answered him: whither I goo thou canst not folowe me now but thou shalt folowe me afterwardes.
37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
Peter sayd vnto him: Lorde why canot I folowe the now? I will geve my lyfe for thy sake?
38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
Iesus answered him: wilt thou geve thy lyfe for my sake? Verely verely I saye vnto the the cocke shall not crowe tyll thou have denyed me thryse.
