Йоан 13
1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
Nowe before the feast of the Passeouer, when Iesus knewe that his houre was come, that he should depart out of this world vnto the Father, forasmuch as he loued his owne which were in the world, vnto the end he loued them.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
And when supper was done (and that the deuill had now put in the heart of Iudas Iscariot, Simons sonne, to betray him)
3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
Iesus knowing that the Father had giuen all things into his hands, and that he was come forth from God, and went to God,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си FOOTNOTE ( Гръцки: Дрехите си. ), взе престилка и се препаса.
He riseth from supper, and layeth aside his vpper garments, and tooke a towel, and girded himselfe.
5 После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
After that, hee powred water into a basen, and began to wash the disciples feete, and to wipe them with the towell, wherewith he was girded.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
Then came he to Simon Peter, who sayd to him, Lord, doest thou wash my feete?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
Iesus answered and sayd vnto him, What I doe, thou knowest not nowe: but thou shalt knowe it hereafter.
8 Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене. (aiōn g165)
Peter said vnto him, Thou shalt neuer wash my feete. Iesus answered him, If I wash thee not, thou shalt haue no part with me. (aiōn g165)
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
Simon Peter sayd vnto him, Lord, not my feete onely, but also the hands and the head.
10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
Iesus sayd to him, He that is washed, needeth not, saue to wash his feete, but is cleane euery whit: and ye are cleane, but not all.
11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
For hee knewe who should betray him: therefore sayd he, Ye are not all cleane.
12 А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
So after he had washed their feete, and had taken his garments, and was set downe againe, he sayd vnto them, Knowe ye what I haue done to you?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
Ye call me Master, and Lord, and ye say well: for so am I.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
If I then your Lord, and Master, haue washed your feete, ye also ought to wash one an others feete.
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
For I haue giuen you an example, that ye should doe, euen as I haue done to you.
16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
Verely, verely I say vnto you, The seruant is not greater then his master, neither the ambassadour greater then he that sent him.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
If ye know these things, blessed are ye, if ye doe them.
18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.
I speake not of you all: I know whom I haue chosen: but it is that the Scripture might be fulfilled, He that eateth bread with me, hath lift vp his heele against me.
19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.
From henceforth tell I you before it come, that when it is come to passe, ye might beleeue that I am he.
20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
Verely, verely I say vnto you, If I send any, he that receiueth him, receiueth me, and hee that receiueth me, receiueth him that sent me.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
When Iesus had sayd these things, he was troubled in the Spirit, and testified, and said, Verely, verely I say vnto you, that one of you shall betray me.
22 Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.
Then the disciples looked one on another, doubting of whom he spake.
23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
Nowe there was one of his disciples, which leaned on Iesus bosome, whom Iesus loued.
24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.
To him beckened therefore Simon Peter, that he should aske who it was of whom he spake.
25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
He then, as he leaned on Iesus breast, saide vnto him, Lord, who is it?
26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
Iesus answered, He it is, to whome I shall giue a soppe, when I haue dipt it: and hee wet a soppe, and gaue it to Iudas Iscariot, Simons sonne.
27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
And after the soppe, Satan entred into him. Then sayd Iesus vnto him, That thou doest, doe quickly.
28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;
But none of them that were at table, knew, for what cause he spake it vnto him.
29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ), че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
For some of them thought because Iudas had the bag, that Iesus had sayd vnto him, Buy those things that we haue neede of against ye feast: or that he should giue some thing to the poore.
30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
Assoone then as he had receiued the soppe, he went immediately out, and it was night.
31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
When hee was gone out, Iesus sayd, Nowe is the Sonne of man glorified, and God is glorified in him.
32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
If God be glorified in him, God shall also glorifie him in himselfe, and shall straightway glorifie him.
33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
Litle children, yet a litle while am I with you: ye shall seeke me, but as I sayde vnto the Iewes, Whither I goe, can ye not come: also to you say I nowe,
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
A newe commandement giue I vnto you, that ye loue one another: as I haue loued you, that ye also loue one another.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
By this shall all men knowe that ye are my disciples, if ye haue loue one to another.
36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.
Simon Peter said vnto him, Lord, whither goest thou? Iesus answered him, Whither I goe, thou canst not follow me nowe: but thou shalt follow me afterward.
37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
Peter sayd vnto him, Lord, why can I not follow thee now? I will lay downe my life for thy sake.
38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
Iesus answered him, Wilt thou lay downe thy life for my sake? Verely, verely I say vnto thee, The cocke shall not crowe, till thou haue denied me thrise.
