Йоан 12
1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
Bilumbu bisambanu bisiala muingi nyengo Pasika wuba, Yesu wuyenda ku Betani kuba Lazale mutu wowo kafulukisa.
2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
Banlambila ndikulu yinneni. Malata wuba tudila bidia va meza; Lazale mamvandi wuba wumosi mu bawu bavuanda yandi va meza.
3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
Maliya wubonga ndambu yi lita yi malasi, makambu sobukusu, mathalumavangulu mu nale wudukula mawu mu malu ma Yesu, wufiona malu mandi muzitsuki ziandi. Nzo yoso yimana wala tsudi malasi.
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
Wumosi mu minlonguki miandi, Yuda Isikalioti wukana kumvakula, wutuba:
5 Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
—Bila mbi kadi kuandi sumbisa malasi beni mu zikhama zitatu zi denali, bosi yeka vana zimbongo beni kuidi minsukami e?
6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ) вземаше от това, което пускаха в нея.
Wutubila bobo bika sia mu diambu di kabela minsukami mayinduvayi wutubila bobo bila wuba muivi, niandi wuba lundanga kesi ya zimbongo ayi wuba yibanga zimbongo ziozi ziba tulungu muna.
7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
Yesu wutuba: —Lumbika, bila lundidi mawu mu diambu di lumbu ki nzikuluꞌama.
8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
Bila minsukami midi yeno mu zithangu zioso va kimosi vayi beno lulendi kalanga yama mu zithangu zioso ko!
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
Nkangu wunneni mu bayuda bazaba ti Yesu widi kuna, buna bayiza kuna, bika sia ti mudiambu di tala Yesu kaka vayi muingi bamona Lazale mutu wowo Yesu kafulukisa.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
Buna bapfumu zi zinganga Nzambi zikutakana mu diambu di vondisa Lazale.
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
Bila mu diambu diandi Bayuda bawombo batina ayi bawilukila Yesu.
12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
Lumbu kilanda, nkangu wu batu wuyiza ku nyengo bu wuwa ti Yesuwulembo yizi ku Yelusalemi;
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
buna babonga mandalala ayi bayenda ku ntualꞌandi bayamikina mu mbembo yingolo: —Ozana! Bika kasakumuna mutu wowo wunkuizila mu dizina di Pfumu, Ntinu wu Iseli.
14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
Yesu bu kamona muana phunda wuvuanda va mbata phunda beni banga busonimina:
15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
Bika kuaku mona boma ngeyo muana ndumba wu Sioni Tala ntinuꞌaku wizidi, buna kavuendi va mbata muana phunda.
16 Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
Minlonguki miandi misia tuama zaba ko tsundu mambu momo. Vayi Yesu bu kamana kemboso, bosi mitebuka moyo ti mambu beni momo masonama mu diambu diandi ayi bavanga mambu momo mu diambu diadi.
17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
Nkangu wowo wuba yandi wuntelimina kimbangi mu diambu katotula Lazale mu ziami ayi mu diambu kamfulukisa mu bafua.
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
Diawu diodi bawombo bayiza ku ntualꞌandi mu kundengana bu bawa ti niandi wuvanga kumu kioki.
19 Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
Bafalisi bakambasana bawu na bawu: —Lulembo moni ti lulendi nunga ko! Bila tala batu boso balembo nlandakana.
20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
Basi Ngelesi bankaka bayiza mu sambila ku Yelusalemi mu lumbu ki nyengo,
21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
bayenda bata Filipi muisi Betesayida; divula didi mu tsi Ngalili, banleba ayi bankamba: —Tata, tutidi mona Yesu!
22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
Filipi wuyenda ayi wukamba buawu Andele. Andele va kimosi ayi Filipi bayiza kamba buawu yesu.
23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
Yesu wuba vutudila: —Thangu yifueni yoyi Muana Mutu yikafueti kembosolo.
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
Bukiedika, bukiedika ndikulukamba enati luteti lu ble lolo lubuidi va ntoto lukadi bola, buna luidi kaka luawu veka. Vayi enati lubodidi buna lumbutanga zitheti ziwombo.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (aiōnios g166)
Woso mutu wunzola luzingu luandi, wela luzimbisa vayi woso wunlenda luzingu luandi va ntoto wawu wela lulunda mu diambu di luzingu lukalumani. (aiōnios g166)
26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
Woso wukutsadila, bika kandandakana. Ayi koso ku ndidi kuna kuela ba kisadi kiama. Tata wela kinzika woso wu kutsadila.
27 Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
Buabu muelꞌamam weka kiadi kiwombo. Mbi mfueti tuba e? Tata, wukhula mu thangu yayi. Vayi ndiyizila mu diambu di thangu yayi.
28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
Tata, kembisa dizina diaku! Muna thangu beni, mbembo yiba ku Diyilu yiwakana: —Minu ndikembisa diawu ayi ndiela buela kudikembisa diaka.
29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
Nkangu wu batu baba vana bawa mbembo beni, batuba ti: —Yibedi nzazi. Vayi bankaka batuba ti: —Mbasi yiza kunyolukila.
30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
Yesu wuba kamba: —Mbembo yisi wakakana mu diambu diama ko vayi yiwakikini mu diambu dieno.
31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
Buabu tsambusulu yi nza yayi yifueni; buabu pfumu yi nza yayi lozolo ku nganda.
32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
Minu bu ndiela tombolo ku diyilu, buna ndiela tuta batu boso kuidi minu.
33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
Yesu wutuba mambu momo mu diambu di monisa phila lufua kela fuila.
34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син? (aiōn g165)
Nkangu wumvutudila: —Beto tuzebi mu Mina ti Klisto kafueti zinga mu zithangu zioso. Vayi buna buevi ngeyo wuntubila ti Muana Mutu kafueti tombulu ku Diyilu e? Buna nani Muana mutu beni e? (aiōn g165)
35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
Yesu wuba kamba: —Mu thangu yifioti kaka, kiezila kididi va khatitsikꞌeno buna bika ludiata bu luki ayi kiezila muingi tombi kibika kulubuila. Bila woso wundiatila mu tombi kakadi zaba kuevi keti kuenda.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез FOOTNOTE ( Гръцки: Синове на. ) светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.
Sumbu lukidi ayi kiezila buna luwilukila mu kiezila muingi beno luba bana ba kiezila. Yesu wutuba mambu momo, wuyenda, wusuama va meso mawu.
37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
Ka diambu ko Yesu wuvanga bikumu biwombo va meso mawu vayi bamanga ku nwilukila.
38 за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
Buawu bobo budedikinina mambu mabikula mbikudi Ezayi: Pfumu, nani wuwilukila mambu momo kawa kuidi beto e? Ayi kuidi nani kumonikinina lulendo lu Pfumu e?
39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:
Diawu balendi wilukila ko bila Ezayi wubuela bikula:
40 Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля.
Niandi wuvonda meso mawu Ayi wukitula mintima miawu matadi muingi babika mona ayi babika sudika mu mintima miawu mu diambu babika balula mavanga; muingi ndiedi kuba belusa.
41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
Ezayi wutubila bobo mu diambu kamona nkemo wu Yesu ayi wuyolukila mu diambu diandi.
42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
Muaki bawombo mu bapfumu zi Bayuda bawilukila Yesu vayi bamanga kuditelimina kimbangi mu diambu di Bafalisi bedi ku batotula mu nzo yi lukutukunu.
43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
Bila baluta zola nkembo wu batu bika nkembo wu Nzambi.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
Yesu wutuba mu ndinga yingolo: —Woso wunguilukidi buna bika sia ti minu veka kawilukidi vayi wilukidi diaka mutu wowo wuthuma.
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
Woso mutu wumbueni, mueni mutu wuthuma.
46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.
Minu ndiyiza va nza banga kiezila mu diambu di woso mutuwukunguilukila kabika ba mu tombi.
47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
Woso mutu wulembo wi mambu mama vayi kakadi kumasadila, ndilendi kunsambisa ko bila ndisia kuiza mu diambu di sambisa nza ko vayi ndiyiza mu diambu di vukisa nza.
48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
Woso wu kundoza ayi wunkamba tambula mambu mama beki zuzi diandi. Mambu momo ndituba mawu mela kunsambisa mu lumbu kitsuka.
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
Bila ndisia tubila mu luzolo luama veka ko vayi mu luzolo lu Dise diodi dithuma. Niandi veka wuthumina mambu momo mfueti tuba ayi buevi mfueti tubila.
