Йоан 12
1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
Jesus, therefore, six days before the passover, came to Bethany, where Lazarus was, whom Jesus raised from the dead.
2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
They made therefore a supper for him there, and Martha served; but Lazarus was one of those who reclined at the table with him.
3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
Then Mary, taking a pound of ointment of pure spikenard, very costly, anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair; and the house was filled with the odor of the ointment.
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
But Judas Iscariot, one of his disciples, he who was about to betray him, saith,
5 Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
Why was not this ointment sold for three hundred denaries, and given to the poor?
6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ) вземаше от това, което пускаха в нея.
And this he said, not because he cared for the poor, but because he was a thief, and kept the purse, and bore what was put therein.
7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
Then said Jesus, Let her alone, that she may keep it until the day of my burial.
8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
For the poor ye have always with you, but me ye have not always.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
The great multitude of the Jews therefore knew that he was there; and they came, not only on account of Jesus, but that they might see Lazarus also, whom he raised from the dead.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
But the priests consulted together that they might put Lazarus also to death;
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
because on his account many of the Jews were going away, and believing in Jesus.
12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
On the next day, a great multitude that had come to the feast, hearing that Jesus was coming to Jerusalem,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
took branches of palm-trees, and went forth to meet him, crying aloud, Hosanna! blessed is he who cometh in the name of the Lord, even the king of Israel!
14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
And Jesus, having found a young ass, sat thereon, as it is written,
15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
“Fear not, daughter of Zion! lo! thy king cometh, sitting on an ass's colt.”
16 Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
These things his disciples did not understand at the first; but when Jesus had been glorified, then they remembered that these things were written of him, and that they had done these things to him.
17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
The multitude therefore that was with him when he called Lazarus out of the tomb and raised him from the dead bore witness.
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
For this cause also the multitude met him, because they had heard that he had wrought, this sign.
19 Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
The Pharisees therefore said among themselves, Ye see that ye effect nothing; o! the world hath gone after him.
20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
Now there were certain Greeks among those who came up to worship at the feast.
21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
These came therefore to Philip, who was of Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, Sir, we wish to see Jesus.
22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
Philip goeth and telleth Andrew; Andrew and Philip go and tell Jesus.
23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
But Jesus answereth them, saying, The hour hath come that the Son of man should be glorified.
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
Truly, truly do I say to you, Unless a grain of wheat fall into the ground and die, itself abideth alone; but if it die, it beareth much fruit.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (aiōnios g166)
He that loveth his life loseth it; and he that hateth his life in this world will keep it unto everlasting life. (aiōnios g166)
26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
If any one be a servant to me, let him follow me; and where I am, there also will my servant be; if any one serve me, the Father will honor him.
27 Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
Now is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour! But for this cause I came to this hour.
28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
Father, glorify thy name! Then came there a voice from heaven: Yea, I have glorified it, and will glorify it again.
29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
The multitude therefore that stood by, hearing this, said that it thundered. Others said, An angel hath spoken to him.
30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
Jesus answered and said, This voice hath come not for my sake, but for yours.
31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
Now is the judgment of this world; now will the prince of this world be cast out;
32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
and I, if I be lifted up from the earth, shall draw all men to me.
33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
This he said, signifying what kind of death he was to die.
34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син? (aiōn g165)
The multitude therefore answered him, We have heard out of the Law that the Christ abideth for ever; how then dost thou say that the Son of man must be lifted up? Who is this Son of man? (aiōn g165)
35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
Jesus therefore said to them, Yet a little while is the light among you. Walk while ye have the light, that darkness may not overtake you; and he that walketh in the darkness knoweth not whither he goeth.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез FOOTNOTE ( Гръцки: Синове на. ) светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.
While ye have the light, believe in the light, that ye may become sons of light. These things spoke Jesus, and went away, and hid himself from them.
37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
But though he had wrought so many signs before them, they did not believe in him;
38 за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
that what was spoken by Isaiah the prophet might be fulfilled, “Lord, who hath believed our report? and to whom hath the arm of the Lord been revealed?”
39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:
For this cause they could not believe, because Isaiah said again,
40 Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля.
“He hath blinded their eyes, and hardened their heart; lest they should see with their eyes, and understand with their heart, and turn from their ways, and I should heal them.”
41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
These things said Isaiah, because he saw his glory, and spoke of him.
42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
Yet even of the rulers many believed in him; but on account of the Pharisees they did not acknowledge him, lest they should be put of the synagogue;
43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
for they loved the glory that is of men more than the glory that is of God.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
But Jesus cried aloud, and said, He that believeth in me, believeth not in me, but in him that sent me;
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
and he that beholdeth me, beholdeth him that sent me.
46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.
I have come a light into the world, that whoever believeth in me may not remain in the darkness.
47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
And if any one hear my words, and keep them not, I do not judge him; for I came not to judge the world, but to save the world.
48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
He that rejecteth me, and receiveth not my words, hath one that judgeth him; the word that I have spoken, that will judge him in the last day.
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
Because I have not spoken from myself; but the Father who sent me hath himself committed to me what I should say, and what I should speak;
