Йоан 12
1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
Then six days before the Passover, Jesus went to Bethania, where Lazarus had died, whom Jesus raised up.
2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
And they made a dinner for him there. And Martha was ministering. And truly, Lazarus was one of those who were sitting at table with him.
3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
And then Mary took twelve ounces of pure spikenard ointment, very precious, and she anointed the feet of Jesus, and she wiped his feet with her hair. And the house was filled with the fragrance of the ointment.
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
Then one of his disciples, Judas Iscariot, who was soon to betray him, said,
5 Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
“Why was this ointment not sold for three hundred denarii and given to the needy?”
6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ) вземаше от това, което пускаха в нея.
Now he said this, not out of concern for the needy, but because he was a thief and, since he held the purse, he used to carry what was put into it.
7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
But Jesus said: “Permit her, so that she may keep it against the day of my burial.
8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
For the poor, you have with you always. But me, you do always not have.”
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
Now a great multitude of the Jews knew that he was in that place, and so they came, not so much because of Jesus, but so that they might see Lazarus, whom he had raised from the dead.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
And the leaders of the priests planned to put Lazarus to death also.
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
For many of the Jews, because of him, were going away and were believing in Jesus.
12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
Then, on the next day, the great crowd that had come to the feast day, when they had heard that Jesus was coming to Jerusalem,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
took branches of palm trees, and they went ahead to meet him. And they were crying out: “Hosanna! Blessed is he who arrives in the name of the Lord, the king of Israel!”
14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
And Jesus found a small donkey, and he sat upon it, just as it is written:
15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
“Do not be afraid, daughter of Zion. Behold, your king arrives, sitting on the colt of a donkey.”
16 Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
At first, his disciples did not realize these things. But when Jesus was glorified, then they remembered that these things were written about him, and that these things happened to him.
17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
And so the crowd that had been with him, when he called Lazarus from the tomb and raised him from the dead, offered testimony.
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
Because of this, too, the crowd went out to meet him. For they heard that he had accomplished this sign.
19 Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
Therefore, the Pharisees said among themselves: “Do you see that we are accomplishing nothing? Behold, the entire world has gone after him.”
20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
Now there were certain Gentiles among those who went up so that they might worship on the feast day.
21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
Therefore, these approached Philip, who was from Bethsaida of Galilee, and they petitioned him, saying: “Sir, we want to see Jesus.”
22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
Philip went and told Andrew. Next, Andrew and Philip told Jesus.
23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
But Jesus answered them by saying: “The hour arrives when the Son of man shall be glorified.
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
Amen, amen, I say to you, unless the grain of wheat falls to the ground and dies, it remains alone. But if it dies, it yields much fruit.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (aiōnios g166)
Whoever loves his life, will lose it. And whoever hates his life in this world, preserves it unto eternal life. (aiōnios g166)
26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
If anyone serves me, let him follow me. And where I am, there too my minister shall be. If anyone has served me, my Father will honor him.
27 Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
Now my soul is troubled. And what should I say? Father, save me from this hour? But it is for this reason that I came to this hour.
28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
Father, glorify your name!” And then a voice came from heaven, “I have glorified it, and I will glorify it again.”
29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
Therefore, the crowd, which was standing near and had heard it, said that it was like thunder. Others were saying, “An Angel was speaking with him.”
30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
Jesus responded and said: “This voice came, not for my sake, but for your sakes.
31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
Now is the judgment of the world. Now will the prince of this world be cast out.
32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
And when I have been lifted up from the earth, I will draw all things to myself.”
33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
(Now he said this, signifying what kind of death he would die.)
34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син? (aiōn g165)
The crowd answered him: “We have heard, from the law, that the Christ remains forever. And so how can you say, ‘The Son of man must be lifted up?’ Who is this Son of man?” (aiōn g165)
35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
Therefore, Jesus said to them: “For a brief time, the Light is among you. Walk while you have the Light, so that the darkness may not overtake you. But whoever walks in darkness does not know where is he going.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез FOOTNOTE ( Гръцки: Синове на. ) светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.
While you have the Light, believe in the Light, so that you may be sons of the Light.” Jesus spoke these things, and then he went away and hid himself from them.
37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
And although he had done such great signs in their presence, they did not believe in him,
38 за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
so that the word of the prophet Isaiah might be fulfilled, which says: “Lord, who has believed in our hearing? And to whom has the arm of the Lord been revealed?”
39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:
Because of this, they were not able to believe, for Isaiah said again:
40 Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля.
“He has blinded their eyes, and hardened their heart, so that they may not see with their eyes, and understand with their heart, and be converted: and then I would heal them.”
41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
These things Isaiah said, when he saw his glory and was speaking about him.
42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
Yet truly, many of the leaders also believed in him. But because of the Pharisees, they did not confess him, so that they would not be cast out of the synagogue.
43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
For they loved the glory of men more than the glory of God.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
But Jesus cried out and said: “Whoever believes in me, does not believe in me, but in him who sent me.
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
And whoever sees me, sees him who sent me.
46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.
I have arrived as a light to the world, so that all who believe in me might not remain in darkness.
47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
And if anyone has heard my words and not kept them, I do not judge him. For I did not come so that I may judge the world, but so that I may save the world.
48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
Whoever despises me and does not accept my words has one who judges him. The word that I have spoken, the same shall judge him on the last day.
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
For I am not speaking from myself, but from the Father who sent me. He gave a commandment to me as to what I should say and how I should speak.
