Йоан 10
1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
Бәрһәқ, бәрһәқ, мән силәргә шуни ейтип қояйки, қой қотиниға ишиктин кирмәй, башқа йәрдин ямишип киргән киши оғри вә қарақчидур.
2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
Ишиктин киридиған киши болса қойларниң падичисидур.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
Ишик бақар униңға ишикни ечип бериду вә қойлар униң авазини аңлап тонуйду; у өз қойлириниң исимлирини бир-бирләп чақирип уларни сиртқа башлап чиқиду.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
У қойлириниң һәммисини сиртқа чиқирип болуп, уларниң алдида маңиду, қойларму униң кәйнидин әгишип меңишиду; чүнки улар униң авазини тонуйду.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
Лекин улар ят адәмниң кәйнидин маңмайду, бәлки униңдин қачиду; чүнки улар ятларниң авазини тонумайду.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
Әйса бу тәмсилни уларға сөзләп бәргини билән, лекин улар униң өзлиригә немә дәватқанлиғини һеч чүшәнмиди.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
Шуңа Әйса уларға йәнә мундақ деди: — Бәрһәқ, бәрһәқ, мән силәргә шуни ейтип қояйки, қойларниң ишиги өзүмдурмән.
8 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
Мәндин илгири кәлгәнләрниң һәммиси оғри вә қарақчидур, лекин қойлар уларға қулақ салмиди.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
Ишик өзүмдурмән. Мән арқилиқ киргини қутқузулиду һәм кирип-чиқип, от-чөпләрни тепип йейәләйду.
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
Оғри болса пәқәт оғрилаш, өлтүрүш вә бузуш үчүнла келиду. Мән болсам уларни һаятлиққа еришсун вә шу һаятлиғи мол болсун дәп кәлдим.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
Яхши падичи өзүмдурмән. Яхши падичи қойлар үчүн өз җенини пида қилиду.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
Лекин мәдикар ундақ қилмайду. У бәлки нә қойларниң егиси нә падичиси болмиғачқа, бөриниң кәлгинини көрсә, қойларни ташлап қачиду вә бөрә келип қойларни титип тирипирән қиливетиду.
13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
Әнди мәдикар болса пәқәт һәққини дәп ишләп, қойларға көңүл бөлмәй бәдәр қачиду.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
Яхши падичи өзүмдурмән. Ата мени тониғинидәк мән атини тонуғинимдәк, мән өзүмниңкиләрни тонуймән вә өзүмниңкиләрму мени тонуйду; қойлар үчүн җеним пида.
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
Бу қотандин болмиған башқа қойлиримму бар. Уларниму елип башлишим керәк вә уларму авазимни аңлайду; шуниң билән бир пада болиду, шундақла уларниң бир падичиси болиду.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
Ата мени шу сәвәптин сөйидуки, мән җенимни қайтурувелишим үчүн уни пида қилимән.
18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
Җенимни һеч ким мәндин алалмайду, мән уни өз ихтиярим билән пида қилимән. Мән уни пида қилишқа һоқуқлуқмән вә шундақла уни қайтурувелишқиму һоқуқлуқмән; бу әмирни Атамдин тапшурувалғанмән.
19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
Бу сөзләр түпәйлидин Йәһудийлар арисида йәнә бөлүнүш пәйда болди.
20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
Улардин көп адәмләр: — Униңға җин чаплишипту, у җөйлүватиду, немә үчүн униң сөзигә қулақ салғидәксиләр? — дейишти.
21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
Йәнә бәзиләр болса: — Җин чаплашқан адәмниң сөзлири бундақ болмайду. Җин қандақму қариғуларниң көзлирини ачалисун?! — дейишти.
22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
Қиш пәсли болуп, Йерусалимда «Қайта беғишлаш һейти» өткүзүлүвататти.
23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
Әйса ибадәтханидики «Сулайманниң пешайвини»да айлинип жүрәтти.
24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
Йәһудийлар униң әтрапиға олишивелип: — Бизни қачанғичә тит-тит қилип тутуқлуқта қалдурмақчисән? Әгәр Мәсиһ болсаң, бизгә очуғини ейт, — дейишти.
25 Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
Әйса мундақ җавап бәрди: — Мән силәргә ейттим, лекин ишәнмәйсиләр. Атамниң нами билән қилған әмәллиримниң өзи маңа гувалиқ бериду.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
Бирақ мән силәргә ейтқинимдәк, силәр етиқат қилмидиңлар, чүнки мениң қойлиримдин әмәссиләр.
27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
Мениң қойлирим мениң авазимни аңлайду, мән уларни тонуймән вә улар маңа әгишиду.
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
Уларни маңа тәқдим қилған атам һәммидин үстүндур вә һеч ким уларни атамниң қолидин тартивалалмайду.
30 Аз и Отец едно сме.
Мән вә Ата [әслидинла] бирдурмиз.
31 Юдеите пак взеха камъни за да го убият.
Буниң билән Йәһудийлар йәнә уни чалма-кесәк қилишмақчи болуп, йәрдин қоллириға таш елишти.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?
Әйса уларға: — Атамдин кәлгән нурғун яхши әмәлләрни силәргә көрсәттим. Бу әмәлләрниң қайсиси үчүн мени чалма-кесәк қилмақчисиләр? — деди.
33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
— Сени яхши бир әмәл үчүн әмәс, бәлки күпүрлүк қилғиниң үчүн чалма-кесәк қилимиз. Чүнки сән бир инсан туруқлуқ, өзүңни Худа қилип көрсәттиң! — деди Йәһудийлар җававән.
34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: Аз рекох, богове сте вие?
Әйса уларға мундақ җавап бәрди: — Силәргә тәвә муқәддәс қанунда «Мән ейттим, силәр илаһларсиләр» дәп пүтүлгән әмәсму?
35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),
Худа өз сөз-каламини йәткүзгәнләрни «илаһлар» дәп атиған йәрдә (вә муқәддәс язмиларда ейтилғини һәргиз күчтин қалмайду)
36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?
немә үчүн Ата Өзигә хас-муқәддәс қилип паний дунияға әвәткән зат «Мән Худаниң Оғлимән» десә, у тоғрилиқ «күпүрлүк қилдиң!» дәйсиләр?
37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
Әгәр Атамниң әмәллирини қилмисам, маңа ишәнмәңлар.
38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
Бирақ қилсам, маңа ишәнмигән һаләттиму, әмәлләрниң өзлиригә ишиниңлар. Буниң билән Атиниң мәндә екәнлигини, мениңму Атида екәнлигимни һәқ дәп билип етиқат қилидиған болисиләр.
39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.
Буниң билән улар йәнә уни тутмақчи болди, бирақ у уларниң қоллиридин қутулуп, у йәрдин кәтти.
40 И отиде отвъд Йордан, на мястото гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.
Андин у йәнә Иордан дәриясиниң у қетиға, йәни Йәһя [пәйғәмбәр] дәслипидә адәмләрни чөмүлдүргән җайға берип, у йәрдә турди.
41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.
Нурғун кишиләр униң йениға кәлди. Улар: — Йәһя һеч мөҗизилик аламәт көрсәтмигән, лекин униң бу адәм тоғрисида барлиқ ейтқанлири раст екән! — дейишти.
42 И там мнозина повярваха в Него.
Шуниң билән нурғунлиған кишиләр бу йәрдә униңға етиқат қилди.
