Йоан 10
1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
Істино, істино глаголю вам: Хто не ввіходить дверима в кошару, а перелазить де инде, той злодїй і розбійник.
2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
Хто ж увіходить дверима, той пастир вівцям.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
Тому воротар одчиняв, і вівцї голосу його слухають, і свої вівцї кличе по імени, і виводить їх.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
як вижене вівцї свої, ійде поперед них, а вівцї ійдуть слїдом за ним, бо знають голос його.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
За чужим же не пійдуть, а втікати муть од него, бо не знають голосу чужих.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
Сю приповість сказав їм Ісус, вони ж не зрозуміли, що се було, про що глаголав їм.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
Тоді знов рече їм Ісус: Істино, істино глаголю вам: Що я двері вівцям.
8 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
Всі, скільки прийшло їх перше мене, злодії і розбійники; тільки ж не послухали їх вівцї.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
Я - двері: мною коли хто ввійде, спасеть ся, і входити ме, й виходити ме, і знайде пашу.
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
Злодїй не приходить, як тільки щоб украсти, і вбити, й погубити. Я прийшов, щоб життє мали, й надто мали.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
Я пастир добрий: пастир добрий душу свою кладе за вівцї.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
Наймит же й хто не пастир, що не його вівцї, бачить вовка йдучого, та й кидав вівцї, та й утікав; а вовк хапа їх, і розсипав вівцї.
13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
Наймит же втїкав, бо він наймит, і не журить ся про вівцї.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
Я пастир добрий, і знаю моїх, і знають мене мої.
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
Яко ж знає мене Отець, так і я знаю Отця, і душу мою кладу за вівцї.
16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
І инші вівцї маю, що не сієї кошари; і тих я мушу привести, й голос мій почують, і буде одно стадо, й один пастир.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
За те Отець мене любить, що я кладу душу мою, щоб знов прийняти її.
18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
Нїхто не бере її від мене, а я кладу її від себе. Маю власть положити її, і маю власть знов прийняти її. Сю заповідь прийняв я від Отця мого.
19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
Постала тодї знов незгода між Жидами за слова сї.
20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
Казали ж многі з них: Біса має і божеволїє; чого ви Його слухаєте?
21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
Инші казали: Се слова не біснуватого. Хиба біс може сліпим очі відкривати?
22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
Були ж поновини в Єрусалимі, і зима була.
23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
І ходив Ісус до церкві у Соломоновім ходнику.
24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
Обступили тодї Його Жиди, й казали Йому: Доки нас морочити меш? Коли Ти Христос, скажи нам явно.
25 Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
Відказав їм Ісус: Я казав вам, та й не віруєте. Дїла, що я роблю в імя Отця мого, сї сьвідкують про мене.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
Та ви не віруєте, бо ви не з овець моїх, як я казав вам.
27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
Вівцї мої голосу мого слухають, і я знаю їх, і вони йдуть слїдом за мною.
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
Отець мій, що дав мені, більший усїх, і нїхто не здолїє вихопити їх із рук Отця мого.
30 Аз и Отец едно сме.
Я і Отець одно.
31 Юдеите пак взеха камъни за да го убият.
Брали тодї знов каміннє Жиди, щоб каменувати Його.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?
Озвавсь до них Ісус: Багато добрих дїл явив я від Отця мого. За которе з тих діл каменуєте мене?
33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
Відказали йому Жиди, говорячи: За добре діло не каменуємо Тебе, а за хулу, і що Ти, чоловіком бувши, робиш себе Богом.
34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: Аз рекох, богове сте вие?
Озвавсь до них Ісус: Хиба не написано в законї вашому: Я сказав, ви боги?
35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),
Коли тих назвав богами, до кого слово Боже було, та й не може поламатись писаннє,
36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?
то як же про Того, кого Отець осьвятив і післав у сьвіт, ви кажете: Що хулищ, бо сказав: Я Син Божий?
37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
Коли я не роблю дїл Отця мого, не йміть віри мені.
38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
Коли ж роблю, а ви менї не віруєте, то дїлам віруйте, щоб ви знали й вірували, що в менї Отець, і я в Йому.
39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.
Шукали тодї знов Його схопити, та вхиливсь од рук їх,
40 И отиде отвъд Йордан, на мястото гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.
та й пійшов ізнов на той бік у те місце, де Йоан перше хрестив, та й пробував там.
41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.
І многі приходили до Него, й казали: Що Йоан ніякої ознаки не зробив, усе ж, що Йоан казав про сього чоловіка, правда була.
42 И там мнозина повярваха в Него.
І увірували там многі в Него.
