Иоил 1
1 Господнето слово, което дойде към Йоила Фатуилевия син:
Pǝrwǝrdigarning Petuelning oƣli Yoelƣa qüxkǝn sɵzi: —
2 Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?
«I ⱪerilar, anglanglar; Zeminda barliⱪ turuwatⱪan ⱨǝmmǝylǝn, ⱪulaⱪ selinglar; Ɵz künliringlarda yaki ata-bowiliringlarning künliridimu xundaⱪ bir ix bolup baⱪⱪanmu?
3 Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.
Baliliringlarƣa xuni eytip beringlar, Baliliringlar ɵz baliliriƣa eytsun, Ularmu kelǝr dǝwrgǝ eytsun: —
4 Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникьт; И каквото остави изедникьт, изпояде го пръгът.
«Qixligüqi ⱪurt» ⱪaldurƣanni qekǝtkǝ yǝp boldi, Qekǝtkǝ ⱪaldurƣanni qekǝtkǝ liqinkiliri yǝp boldi, Qekǝtkǝ liqinkiliri ⱪaldurƣanni «wǝyranqi ⱪurt»lar yǝp boldi.
5 Изтрезнете, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.
Əy, ⱨaraⱪkǝxlǝr, oyƣinip ⱪattiⱪ yiƣlanglar, Ⱨuwlixinglar, i xarab iqküqilǝr, Yengi xarab tüpǝylidin — Qünki u aƣzingdin elip taxlandi.
6 Понеже на земята ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.
Qünki bir hǝlⱪ, küqlük, sansizliƣan hǝlⱪ, Zeminim üstigǝ besip kǝldi; Uning qixliri bolsa xirning qixliri, Uningda xirning ⱨinggang qixliri bardur;
7 Опустоши лозата ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.
U Mening üzüm tallirimni wǝyranǝ ⱪiliwǝtti, Ənjür dǝrihimning ⱪowzaⱪlirini siyriwǝtti, Ularni yalingaqlap, taxliwǝtti; Ularning xahliri aⱪliwetildi.
8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.
Yaxliⱪidiki eri üqün matǝm tutup bɵz kiyimlǝrgǝ oranƣan nǝwjuwandǝk ⱪattiⱪ piƣan qekinglar;
9 Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят
Pǝrwǝrdigarning ɵyi «axliⱪ ⱨǝdiyǝ»din ⱨǝm «xarab ⱨǝdiyǝ»lǝrdin mǝⱨrum ⱪilindi; Kaⱨinlar, yǝni Pǝrwǝrdigarning hizmǝtqiliri matǝm tutidu.
10 Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,
Etizlar qɵldǝrǝp kǝtti, Zemin matǝm tutidu; Qünki ziraǝtlǝr ƣazan boldi, Yengi xarab ⱪurup kǝtti, Zǝytun meyi ⱪaƣjiridi.
11 Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.
Ⱨǝy deⱨⱪanlar, uyulunglar; Buƣdaylar ⱨǝm arpilar üqün yalwurunglar, i üzümqilǝr, Qünki etizlarning ⱨosulliri ⱪurup kǝtti.
12 Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, хурмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.
Üzüm teli ⱪaƣjirap kǝtti, Ənjür dǝrihi solixip ⱪaldi, Anar dǝrihi, horma palmisi ⱨǝm alma dǝrihimu, Daladiki barliⱪ dǝrǝhlǝr solixip kǝtti; Bǝrⱨǝⱪ, xadliⱪmu adǝm balilirida solixip kǝtti.
13 Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.
Belinglarni baƣlanglar, pǝryad oⱪunglar, i kaⱨinlar; Ⱨuwlanglar, i ⱪurbangaⱨning hizmǝtqiliri; Keqiqǝ bɵz kiyimlǝrni kiyip düm yetinglar, i Hudaning hizmǝtqiliri; Qünki Hudayinglarning ɵyidin «axliⱪ ⱨǝdiyǝ» ⱨǝm «xarab ⱨǝdiyǝ» üzülüp ⱪaldi.
14 Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.
«Roza tutayli» dǝp [Hudaƣa] mǝhsus bir mǝzgilni ayringlar, Jamaǝtkǝ mǝhsus yiƣilimiz, dǝp jakarlanglar; Aⱪsaⱪallarni, zeminda turuwatⱪanlarning ⱨǝmmisini Pǝrwǝrdigar Hudayinglarning ɵyigǝ yiƣip, Pǝrwǝrdigarƣa nalǝ kɵtürünglar!
15 Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.
«Aⱨ, xu kün! Qünki Pǝrwǝrdigarning küni yeⱪinlaxti, U Ⱨǝmmigǝ Ⱪadir tǝripidin ⱨalakǝt bolup kelidu.
16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?
Mana, ƣiza kɵz aldimizdin elip taxlandi ǝmǝsmu? Xadliⱪ, huxalliⱪ Hudayimizning ɵyidin elip taxlandi ǝmǝsmu?
17 Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.
Uruⱪlar topa-qalmilar astida qirip kǝtti, Ambarlar harabilǝxti, Boƣuzhanilar ƣulap qüxti; Qünki ziraǝtlǝr ƣazang boldi.
18 Как пъшка добитъкът! Скитат се чредите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овци
Qarpaylar xundaⱪ ⱨɵrkirixip kǝtti! Kala padiliri patiparaⱪ boldi, Otlaⱪni tapalmiƣaq; Ⱪoy padilirimu ɵzi «gunaⱨimiz bar» degǝndǝk mǝyüslǝndi;
19 Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И Пламъкът изпогори всичките полски дървета.
Aⱨ, Pǝrwǝrdigar, nida ⱪilimǝn Sanga; Qünki ot yalⱪunliri janggaldiki ot-qɵplǝrni yǝwǝtti, Yalⱪun daladiki barliⱪ dǝrǝhlǝrni kɵydürüwǝtti.
20 Даже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.
Daladiki ⱨaywanlarmu Sanga nida ⱪilidu, Qünki eriⱪ-ɵstǝnglǝr ⱪurup kǝtti, Ot-yalⱪun janggaldiki ot-qɵplǝrni yǝwǝtti.
