Иоил 1
1 Господнето слово, което дойде към Йоила Фатуилевия син:
Hagi ama nanekea Ra Anumzamo'a Petueli ne'mofo Joeli asami'nea naneke.
2 Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?
Hagi ranra vahe'mota ama nanekea nentahinkeno, ama mopafima mani'naza vahe'motmanena ama ana nanekea antahiho. Tamagri knafine tamagehe'i knafinena, amanahu zana fore hu'neaza fore nehifi?
3 Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.
Hagi tamagra ama ana nanekea mofavre'tamimofo zamasaminke'za, zamagra mofavre'zmia zamasami anante anante hu'za viho.
4 Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникьт; И каквото остави изедникьт, изпояде го пръгът.
Hagi tra'zama akafri'za nenaza kenumo'zama nege'zama atrazama'a, magopima manumanu hu'za hare'za vanoma nehaza kenumo'za nazageno, zamagrama nege'za atrazama'a takaure takaure'ma hu'zama vano nehaza kenumo'za nazageno, atrazama'a ana maka zama vatri'zama nehana'ma nehaza kenutmimo'za ne'za erihana hu'naze.
5 Изтрезнете, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.
Hagi aka tima neta neginagima nehaza vahe'mota otitma tamasunku hutma zavi krafa hiho. Na'ankure haganentake waini timo'a vagarenigeta mago'anena onegahaze.
6 Понеже на земята ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.
Hagi tusi'a hanavenentake huno hampriga osu kenutmimo'za, sondia vahe'mo'za hate vazankna hu'za nagri mopafina mani vite'naze. Hagi ana kenutamimofona zamavemo'a a' laionimofo avekna hu'ne.
7 Опустоши лозата ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.
Ana hu'neankino waini hozani'a ne'za eri haviza nehu'za, fiki zafani'aramina ani anagazape atrere hu'naze. Ana nehu'za ana zafa akrutamina tavrofetre vagarazageno azankuna'aramimo'a efeke huvagare'ne.
8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.
Hagi tamagra mago mofa'mo ve erinaku hu'nea vemo frigeno, kento kukena hu'neno, nevenku zavi krafa hiankna huta zavira ateho.
9 Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят
Hagi Ra Anumzamofo mono nompima ofama hu witine waininena omanegahie. E'ina hanige'za Ra Anumzamofo eri'zama eneriza pristi vahe'mo'za tusi zavi krafa hugahaze.
10 Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,
Hagi hozamo'a haviza higeno, mopamo'a hagege higeno, witi ragamo'a ome haviza higeno, wainimo'a hagege higeno, olivi masavema eneriza zafamo'enena hagege hu'ne.
11 Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.
Hagi hozama erita nentaza vahe'mota tamagazegu hiho. Grepi hozafima eri'zama eneriza vahe'mota zavi krafa hiho. Na'ankure witine balimo'enena hozafina nena'a reontegeno hozamo'enena hagege hu'ne.
12 Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, хурмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.
Hagi waini nofimo'a hagege higeno, fiki zafama, pomigreneti zafama, deti zafama, epoli zafamo'zanena hagege hu'naze. Ana maka zafaramimo'a hagege higeno, vahe'mo'zama musema nehaza zamo'a vagare'ne.
13 Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.
Hagi pristi vahe'ma kre sramana vu itare'ma eri'zama eneriza vahe'mota tamasunku kukena hunetma zavi krafagea hiho. Anumzamofo eri'za vahe'mota tamasunku kukena hunetma kenage'enena maniho. Na'ankure tamagri Anumzamofo mono nompima ofama huntesaza wainine witinena omanegahie.
14 Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.
Hagi ke omente emente huta vahera ke hutru huta ne'zana a'o hutma nunamu hiho. Ranra vahetamina ke hutru huta, mika ama mopafima nemaniza vahera zamavareta Ra Anumzana tamagri Anumzamofo ra mono nompi marerita, Ra Anumzamofontega rankea huta kezatiho.
15 Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.
Knare osu kna fore hugahianki, kva hiho! Na'ankure Ra Anumzamo'ma knazama tami'sania knamo'a, hago kofta nehie. Ana knazamo'a Hihamu Hankave'ane Anumzamofontegati egahie.
16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?
Hagi tagra'a tavufinti negonkeno nezantimo'a vaganeregeno, musenkasema huta Anumzantimofo mono nompima mono'ma hunentona zamo'a vagare'ne.
17 Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.
Hanki mopafima hankre'naza avimzamo'a, hagege huno nefrigeno, nezama vasagente nomo'a haviza nehanigeno, witima vasagente nomo'a haviza huno frugu vaziramine. Na'ankure witimo'a hagege huno haviza hu'ne.
18 Как пъшка добитъкът! Скитат се чредите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овци
Hagi bulimakao afutamimo'za ne'zankura krafa nehu'za, ne'zama nesaza zankura hake'za vano nehazageno, sipisipi afu kevumo'zanena ne'zama nesnaza tra'zana omanege'za tusi zamagaku hu'naze.
19 Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И Пламъкът изпогори всичките полски дървета.
Ra Anumzamokarega nagra nunamuna nehue. Na'ankure sipisipi afu'mo'zama nenaza trazana afeteno erihana nehuno, mika zafanena terasage vagare'ne.
20 Даже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.
Hagi afi zagagafa'moza tima nesaza zankura tusiza nehu'za Kagritega krafa nehaze. Na'ankure ana miko timo'a tane vagaregeno, maka avo'nona afe tevemo teno erihana hu'ne.
