Иоил 1
1 Господнето слово, което дойде към Йоила Фатуилевия син:
O KA olelo a Iehova ia Ioela ke keiki a Petuela.
2 Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?
E hoolohe oukou i keia, e ka poe kahiko, E haliu mai ka pepeiao, e ka poe a pau o ka aina e noho ana; Ua hiki mai anei keia i ko oukou mau la, A i na la hoi o ko oukou mau makua?
3 Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.
E hai aku oukou i keia i ka oukou poe keiki, A o ka oukou mau keiki i ka lakou poe keiki, A o ka lakou mau keiki i ka hanauna mahope.
4 Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникьт; И каквото остави изедникьт, изпояде го пръгът.
O ka mea i koe i ka uhini hulu ole, ua pau ia i ka uhini: A o ka mea i koe i ka uhini, ua pau ia i ka uhini huluhulu, A o ka mea i koe i ka uhini huluhulu, ua pau ia i ka uhini hulu ole.
5 Изтрезнете, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.
E ala oukou, e na mea on a, a e uwe iho; E aoa hoi, e na mea inu waina a pau, no ka waina hou, No ka mea, ua laweia'ku ia mai ko oukou waha aku.
6 Понеже на земята ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.
No ka mea, ua hele mai ka lahuikanaka maluna o ko'u aina, he ikaika, aole e pau i ka helu, O kona mau niho, he niho o ka liona; A o kona niho aoao, he niho o ka liona wahine.
7 Опустоши лозата ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.
Ua luku aku ia i kuu kumuwaina, A ua hemo i ka ili o kuu laau fiku: Ua hemo i kona ili a pau, a ua hoolei aku ia mea; Ua keokeo kona mau lala.
8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.
E uwe iho e like me ka wahine mare i kaeiia i ke kapa inoino no ke kane o kona wa opiopio.
9 Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят
Ua okiia ka mohai makana, a me ka mohai inu mai ka hale o Iehova aku; Ua uwe na kahuna, na lawehana a Iehova.
10 Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,
Ua lukuia ka mahinaai, Ua uwe ka aina, No ka mea, ua lukuia ka ai, Ua maloo ka waina hou, ua emi iho ka aila.
11 Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.
E hilahila oukou, e na mahiai; E aoa oukou, e na mahiwaina, no ka huapalaoa, a no ka bale; No ka mea, ua nele ka ohi ai ana o ka mahinaai.
12 Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, хурмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.
Ua maloo ke kumuwaina, Ua mae ka laau fiku; Ua mae ka laau pomagerane, o ka laau pama, a me ka laau ohia, o na laau a pau o ke kula: No ka mea, ua pau ka olioli o na keiki a kanaka;
13 Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.
E kaei ia oukou iho, a e kanikau, e na kahuna: E aoa oukou, e na lawehana o ke kuahu: E hele mai, e noho a ao ka po iloko o ke kapa inoino, e na lawehana a kuu Akua: No ka mea, ua hookiia ka mohai makana, a me ka mohai inu mai ka hale aku o ko oukou Akua.
14 Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.
E hoolaa i ka hookeai ana, E kahea aku i ka halawai, E hoakoakoa i ka poe kahiko, I na kanaka a pau o ka aina, ma ka hale o Iehova ko oukou Akua, A e hea aku ia Iehova.
15 Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.
Auwe no ka la! No ka mea, ua kokoke mai ka la o Iehova, A me he make la e hiki mai ai ia mai ka Mea mana mai.
16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?
Aole anei i okiia ka ai imua o ko kakou maka? O ka olioli a me ka hauoli mai ka hale aku o ko kakou Akua?
17 Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.
Ua popopo na hua malalo iho o ko lakou lepo, Ua wawahiia na hale papaa, Ua hoohioloia na hale ai; No ka mea, ua maloo ka ai.
18 Как пъшка добитъкът! Скитат се чредите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овци
Nani ka u ana o na holoholona! Ua pilikia na kumu bipi, No ka mea, aohe ai na lakou; Ua hoopauia hoi na kumu hipa.
19 Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И Пламъкът изпогори всичките полски дървета.
E Iehova, ia oe no wau e kahea aku nei, No ka mea, ua ai ke ahi i ka uliuli o ka waonahele, Ua hoopau ka lapalapa ahi i na laau a pau o ke kula.
20 Даже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.
Ke auwe aku nei na holoholona o ke kula ia oe; No ka mea, ua maloo na wai o na kahawai, A ua pau i ke ahi ka uliuli o ka waonahele.
