Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Y RESPONDIÓ Job, y dijo:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Ciertamente yo conozco que es así: ¿y cómo se justificará el hombre con Dios?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Si quisiere contender con él, no le podrá responder á una [cosa] de mil.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
El es sabio de corazón, y poderoso en fortaleza: ¿quién se endureció contra él, y quedó en paz?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Que arranca los montes con su furor, y no conocen quién los trastornó:
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Que remueve la tierra de su lugar, y hace temblar sus columnas:
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Que manda al sol, y no sale; y sella las estrellas:
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
El que extiende solo los cielos, y anda sobre las alturas de la mar:
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
El que hizo el Arcturo, y el Orión, y las Pléyadas, y los lugares secretos del mediodía:
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
El que hace cosas grandes é incomprensibles, y maravillosas, sin número.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
He aquí que él pasará delante de mí, y yo no lo veré; y pasará, y no lo entenderé.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
He aquí, arrebatará; ¿quién le hará restituir? ¿Quién le dirá, Qué haces?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Dios no tornará atrás su ira, y debajo de él se encorvan los que ayudan á los soberbios.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
¿Cuánto menos le responderé yo, y hablaré con él palabras estudiadas?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Que aunque fuese yo justo, no responderé; antes habré de rogar á mi juez.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Que si yo le invocase, y él me respondiese, aun no creeré que haya escuchado mi voz.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
Porque me ha quebrado con tempestad, y ha aumentado mis heridas sin causa.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
No me ha concedido que tome mi aliento; mas hame hartado de amarguras.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Si [habláremos] de [su] potencia, fuerte por cierto es; si de juicio, ¿quién me emplazará?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Si yo me justificare, me condenará mi boca; si [me dijere] perfecto, esto me hará inicuo.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
[Bien que] yo [fuese] íntegro, no conozco mi alma: reprocharé mi vida.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
Una cosa resta que yo diga: Al perfecto y al impío él los consume.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Si azote mata de presto, ríese de la prueba de los inocentes.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
La tierra es entregada en manos de los impíos, y él cubre el rostro de sus jueces. Si no [es él], ¿quién [es]? ¿dónde está?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Mis días han sido más ligeros que un correo; huyeron, y no vieron el bien.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
Pasaron cual navíos veloces: como el águila que se arroja á la comida.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Si digo: Olvidaré mi queja, dejaré mi aburrimiento, y esforzaréme:
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
Contúrbanme todos mis trabajos; sé que no me darás por libre.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Yo soy impío, ¿para qué trabajaré en vano?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Aunque me lave con aguas de nieve, y limpie mis manos con la misma limpieza,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Aun me hundirás en el hoyo, y mis propios vestidos me abominarán.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
Porque no es hombre como yo, para que yo le responda, y vengamos juntamente á juicio.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
No hay entre nosotros árbitro que ponga su mano sobre nosotros ambos.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Quite de sobre mí su vara, y su terror no me espante.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Entonces hablaré, y no le temeré: porque así no estoy en mí mismo.
