Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Då tok Job til ords og sagde:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
«Eg veit for visst at det er so; kva rett fær mannen imot Gud?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Um han med honom vilde trætta, han kann’kje svara eitt til tusund.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
Vis som han er og sterk i velde - kven kann vel strafflaust tråssa honom,
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
som fjelli flyt, dei veit’kje av det, og velter deim upp i harm,
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
som ruggar jordi frå sin plass, so pilarne hennar skjelv,
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
som soli byd so ho ei skin, og set eit segl for stjernorne,
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
som eine spanar himmeln ut og fram på havsens toppar skrid,
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
hev skapt Karlsvogni og Orion, Sjustjerna og Sørkamri med?
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Som storverk gjer, me ei kann fata, og underverk forutan tal?
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Han framum gjeng, eg ser han ikkje; um burt han glid, eg går han ikkje.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Når han tek fat, kven stoggar honom? Kven honom spør: «Kva gjer du der?»
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Gud stoggar ikkje vreiden sin; for han seg bøygde Rahabs-fylgjet.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
Kor kann vel eg då svara han? Kor skal for han eg ordi leggja?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Um eg hev rett, eg kann’kje svara, men lyt min domar be um nåde.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Og um han svara når eg ropa, eg trudde ei mi røyst han høyrde.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
Han som i stormver reiv meg burt og auka grunnlaust såri mine,
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
han let meg ikkje anda fritt, men metta meg med beiske ting.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Når magt det gjeld, då er han der; men gjeld det rett: kven stemnar honom?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Um eg hev rett, min munn meg dømer; er skuldlaus, han meg domfeller.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Skuldlaus eg er! eg skyner ei meg sjølv, vanvyrder livet mitt.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
Det er det same, no eg segjer: Han tyner skuldig og uskuldig.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Når svipa brått gjev ulivssår, med lått han ser den gode lida.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
Han jordi gav i nidings hand; på domarar han syni kverver. Er det’kje han, kven er det då?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Mitt liv fer snøggare enn lauparen, dei kverv, men lukka såg det aldri;
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
Det glid som båtar utav sev, lik ørn som ned på fengdi slær.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Når eg mi plåga gløyma vil og jamna panna mi og smila,
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
då gruvar eg for pina mi; eg veit du ei frikjenner meg.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
For når eg lyt straffskuldig vera, kvifor skal eg då fåfengt stræva?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Um eg i snø meg vilde tvætta og reinsa henderne med lut.
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Du ned i grefti straks meg dukka, so mine klæde ved meg stygdest.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
Han ikkje er ein mann som eg, kann ei med meg til retten gå;
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
d’er ingen skilsmann millom oss som handi si kann på oss leggja.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Når berre han tok riset frå meg og ikkje skræmde meg med rædsla,
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
eg skulde tala utan otte; sjølv dømer eg meg annarleis.
