Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Ījabs atbildēja un sacīja:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Patiesi, es zinu, ka tas tā ir: jo kā cilvēks varētu taisns būt tā stiprā Dieva priekšā?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Ja viņš grib ar To tiesāties, tad tas Viņam uz tūkstošiem ne vārda nevar atbildēt.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
Viņš ir gudrs no sirds un stiprs no spēka; kas pret Viņu var tiepties un pastāvēt?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Viņš pārceļ kalnus, un tie nemana, ka Viņš tos apgāž Savā dusmībā.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Viņš kustina zemi no viņas vietas, ka viņas pamati trīc.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Viņš pavēl saulei, tad tā neuzlec, Viņš aizspiež zieģeli priekš zvaigznēm.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Viņš viens izplata debesis un staigā pa jūras augstumiem.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Viņš radījis tos vāģus(Lāci), Orijonu un Sietiņu un tās zvaigznes pret dienasvidu.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Viņš dara lielas lietas, ko nevar izprast, un brīnumus, ko nevar izskaitīt.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Redzi, Viņš man iet secen, ka To neredzu, Viņš staigā garām, ka To nesamanu.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Redzi, kad Viņš aizgrābj, kas Viņu kavēs, kas uz Viņu sacīs: ko Tu dari?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Dievs neaptur Savas dusmas, apakš Viņa tā varenā palīgi lokās.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
Kā tad nu es Viņam varētu atbildēt un atrast vārdus pret Viņu?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Jo, kad es arī taisns būtu, taču es nevaru atbildēt, bet man būtu savs soģis jāpielūdz.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Jebšu es sauktu, un Viņš man atbildētu, taču es nevarētu ticēt, ka Viņš klausīšot manu balsi.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
Jo Viņš sagrābtu mani tā kā ar vētru un vairotu manas nepelnītas vainas.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
Viņš manam garam neļautu atspirgties, bet mani pieēdinātu ar rūgtumiem.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Ja spēka vajag, redzi, Viņš ir varens, un ja tiesā jānāk, kas Viņu sauks priekšā?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Ja es būtu taisns, tad mana mute mani pazudinātu, ja es būtu skaidrs, taču Viņš man pierādītu vainu.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Es esmu nenoziedzīgs, es savu dvēseli nežēloju, man riebj dzīvot.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
Viena alga! tādēļ es saku: Viņš izdeldē nenoziedzīgu un bezdievīgu.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Kad Viņa rīkste piepeši nonāvē, tad Viņš smejas par nenoziedzīgo izsamišanos.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
Zeme top dota bezdievīgā rokā, Viņš apklāj viņas tiesnešu vaigus. Ja tas tā nav, kas tad to dara?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Manas dienas jo ātras bijušas nekā skrējējs, tās ir aiztecējušas un labuma nav redzējušas.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
Tās aizgājušas kā vieglas laivas, kā ērglis, kas šaujas uz barību.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Kad es domāju: es gribu aizmirst savas vaimanas un pamest savu skumību un atspirgties,
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
Tad es iztrūkstos par visām savām sāpēm; es zinu, ka Tu mani neturi par nenoziedzīgu,
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Ja man būs vainīgam būt, - kāpēc tad man velti nodarboties?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Jebšu es mazgātos sniegā un šķīstītu savas rokas sārmā,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Taču Tu mani iemērktu bedrē, tā ka manas drēbes no manis kaunētos.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
Jo Viņš nav tāds vīrs kā es, kam es varētu atbildēt, ka mēs kopā varētu iet priekš tiesas.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Nav mūsu starpā izšķīrēja, kas savu roku varētu likt uz mums abiem.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Kad Viņš atņemtu Savu rīksti no manis un Viņa biedēklis mani neiztrūcinātu, -
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Tad es runātu un no Viņa nebītos; jo tā tas ar mani vis nav.
