Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Et respondens Iob, ait:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Vere scio quod ita sit, et quod non iustificetur homo compositus Deo.
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Si voluerit contendere cum eo, non poterit ei respondere unum pro mille.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
Sapiens corde est, et fortis robore: quis restitit ei, et pacem habuit?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Qui transtulit montes, et nescierunt hi quos subvertit in furore suo.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Qui commovet terram de loco suo, et columnae eius concutiuntur.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Qui praecipit Soli, et non oritur: et stellas claudit quasi sub signaculo:
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Qui extendit caelos solus, et graditur super fluctus maris.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Qui facit Arcturum, et Oriona, et Hyadas, et interiora austri.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Qui facit magna, et incomprehensibilia, et mirabilia, quorum non est numerus.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Si venerit ad me, non videbo eum: si abierit, non intelligam.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Si repente interroget, quis respondebit ei? vel quis dicere potest: Cur ita facis?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Deus, cuius irae nemo resistere potest, et sub quo curvantur qui portant orbem.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
Quantus ergo sum ego, ut respondeam ei, et loquar verbis meis cum eo?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Qui etiam si habuero quippiam iustum, non respondebo, sed meum iudicem deprecabor.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Et cum invocantem exaudierit me, non credo quod audierit vocem meam.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
In turbine enim conteret me, et multiplicabit vulnera mea etiam sine causa.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
Non concedit requiescere spiritum meum, et implet me amaritudinibus.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Si fortitudo quaeritur, robustissimus est: si aequitas iudicii, nemo audet pro me testimonium dicere.
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Si iustificare me voluero, os meum condemnabit me: si innocentem ostendero, pravum me comprobabit.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Etiam si simplex fuero, hoc ipsum ignorabit anima mea, et taedebit me vitae meae.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
Unum est quod locutus sum, et innocentem et impium ipse consumit.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Si flagellat, occidat semel, et non de poenis innocentum rideat.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
Terra data est in manus impii, vultum iudicum eius operit: quod si non ille est, quis ergo est?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Dies mei velociores fuerunt cursore: fugerunt, et non viderunt bonum.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
Pertransierunt quasi naves poma portantes, sicut aquila volans ad escam.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Cum dixero: Nequaquam ita loquar: commuto faciem meam, et dolore torqueor.
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
Verebar omnia opera mea, sciens quod non parceres delinquenti.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Si autem et sic impius sum, quare frustra laboravi?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Si lotus fuero quasi aquis nivis, et fulserint velut mundissimae manus meae:
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Tamen sordibus intinges me, et abominabuntur me vestimenta mea.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
Neque enim viro qui similis mei est, respondebo: nec qui mecum in iudicio ex aequo possit audiri.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Non est qui utrumque valeat arguere, et ponere manum suam in ambobus.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Auferat a me virgam suam, et pavor eius non me terreat.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Loquar, et non timebo eum: neque enim possum metuens respondere.
