Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Tapi Ayub menjawab, "Memang, aku tahu, kata-katamu itu tak salah. Tapi, mana mungkin manusia berperkara melawan Allah dan mengalahkan-Nya?
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Dari seribu pertanyaan yang diajukan Allah, satu pun tak dapat dijawab oleh manusia.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
Allah itu sangat arif dan berkuasa; siapa dapat tahan melawan Dia?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Allah memindahkan gunung tanpa diketahui orang, lalu menjungkirbalikkannya dengan murka dan berang.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Allah membuat gempa sampai bumi berguncang, dan tiang penyangga dunia bergoyang-goyang,
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Allah dapat melarang matahari terbit di waktu pagi, dan mencegah bintang-bintang bersinar di malam hari.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Dibentangkan-Nya angkasa tanpa bantuan; diinjak-injak-Nya punggung naga lautan.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Dipasang-Nya gugusan bintang selatan di cakrawala, juga bintang Biduk, bintang Belantik dan bintang Kartika.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Tak dapat kita memahami segala karya-Nya, tak sanggup kita menghitung mujizat-mujizat-Nya.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Ia lewat di mukaku, tapi tidak tampak olehku; Ia lalu disampingku, tapi tidak nyata bagiku.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Jika Ia merampas, siapa berani melarang-Nya? atau berani bertanya pada-Nya, 'Hai, Kau sedang apa?'
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Allah tidak menahan marah dan panas hati-Nya; para pembantu Rahab pun takluk kepada-Nya.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
Jadi, bagaimana aku dapat membantah Dia? Dengan kata-kata apa aku akan menjawab-Nya?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Walaupun aku tidak bersalah, apa dayaku, kecuali mohon belas kasihan dari Allah hakimku?
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Seandainya Ia menjawab bila aku berseru, aku ragu, benarkah Ia sudi mendengar suaraku?
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
Dia meremukkan aku dalam angin topan, dan menambah deritaku tanpa alasan.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
Tak dibiarkan-Nya aku menghela napas barang sesaat; bahkan dilimpahi-Nya aku dengan kepahitan yang hebat.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Haruskah aku adu tenaga dengan Dia? Tetapi lihat, betapa hebat kekuatan-Nya! Seandainya terhadap Dia aku mengajukan gugatan, siapa berani memanggil-Nya ke pengadilan?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Aku setia dan tak berbuat dosa, tetapi mulutku seakan berkata sebaliknya; setiap kata yang dibentuk bibirku, seolah-olah mempersalahkan diriku.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Aku tak bersalah, tapi aku tak perduli. Aku jemu hidup. Bagiku tak ada yang penting lagi; yang bersalah dan yang benar, sama saja nasibnya: Allah akan membinasakan kedua-duanya.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Bila orang yang tak bersalah mati tiba-tiba, Allah hanya tertawa saja.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
Bumi diserahkan Allah kepada pendurhaka, dan hakim-hakim telah dibuat-Nya buta semua. Allah melakukan semua ini, kalau bukan Dia, siapa lagi?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Hari-hariku berlalu dengan kencang, lalu menghilang tanpa merasa senang.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
Seperti perahu laju, hidupku lewat dengan segera, secepat burung elang menukik, menyambar mangsanya.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Jika aku mau tersenyum dan tertawa gembira, jika kucoba melupakan segala derita, maka dukaku datang kembali, memburu aku; sebab kutahu, Allah tetap mempersalahkan aku.
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Nah, jika begitu, peduli apa aku?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Tak ada sabun yang dapat menghilangkan dosaku!
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Allah membenamkan aku dalam kotoran, sampai pakaianku pun menganggap aku menjijikkan.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
Seandainya Allah itu manusia, aku akan dapat menjawab Dia; lalu kami akan menghadap ke pengadilan untuk menyelesaikan segala pertengkaran.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Tapi di antara kami tak ada jaksa yang dapat mengadili kami berdua.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Semoga Allah berhenti menghukum aku dan menjauhkan kedahsyatan-Nya daripadaku!
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Aku tidak takut kepada-Nya dan akan bicara kini, sebab aku mengenal hatiku sendiri.
