Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
| ויען איוב ויאמר׃ |
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
| אמנם ידעתי כי כן ומה יצדק אנוש עם אל׃ |
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
| אם יחפץ לריב עמו לא יעננו אחת מני אלף׃ |
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
| חכם לבב ואמיץ כח מי הקשה אליו וישלם׃ |
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
| המעתיק הרים ולא ידעו אשר הפכם באפו׃ |
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
| המרגיז ארץ ממקומה ועמודיה יתפלצון׃ |
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
| האמר לחרס ולא יזרח ובעד כוכבים יחתם׃ |
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
| נטה שמים לבדו ודורך על במתי ים׃ |
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
| עשה עש כסיל וכימה וחדרי תמן׃ |
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
| עשה גדלות עד אין חקר ונפלאות עד אין מספר׃ |
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
| הן יעבר עלי ולא אראה ויחלף ולא אבין לו׃ |
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
| הן יחתף מי ישיבנו מי יאמר אליו מה תעשה׃ |
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
| אלוה לא ישיב אפו תחתו שחחו עזרי רהב׃ |
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
| אף כי אנכי אעננו אבחרה דברי עמו׃ |
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
| אשר אם צדקתי לא אענה למשפטי אתחנן׃ |
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
| אם קראתי ויענני לא אאמין כי יאזין קולי׃ |
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
| אשר בשערה ישופני והרבה פצעי חנם׃ |
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
| לא יתנני השב רוחי כי ישבעני ממררים׃ |
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
| אם לכח אמיץ הנה ואם למשפט מי יועידני׃ |
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
| אם אצדק פי ירשיעני תם אני ויעקשני׃ |
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
| תם אני לא אדע נפשי אמאס חיי׃ |
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
| אחת היא על כן אמרתי תם ורשע הוא מכלה׃ |
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
| אם שוט ימית פתאם למסת נקים ילעג׃ |
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
| ארץ נתנה ביד רשע פני שפטיה יכסה אם לא אפוא מי הוא׃ |
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
| וימי קלו מני רץ ברחו לא ראו טובה׃ |
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
| חלפו עם אניות אבה כנשר יטוש עלי אכל׃ |
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
| אם אמרי אשכחה שיחי אעזבה פני ואבליגה׃ |
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
| יגרתי כל עצבתי ידעתי כי לא תנקני׃ |
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
| אנכי ארשע למה זה הבל איגע׃ |
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
| אם התרחצתי במו שלג והזכותי בבר כפי׃ |
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
| אז בשחת תטבלני ותעבוני שלמותי׃ |
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
| כי לא איש כמני אעננו נבוא יחדו במשפט׃ |
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
| לא יש בינינו מוכיח ישת ידו על שנינו׃ |
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
| יסר מעלי שבטו ואמתו אל תבעתני׃ |
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
| אדברה ולא איראנו כי לא כן אנכי עמדי׃ |
