Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Et Job reprit et dit:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Assurément je sais qu'il en est ainsi; et comment un mortel serait-il juste devant Dieu?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
s'il voulait contester avec Lui, il ne répondrait pas à une chose sur mille.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
Pour l'intelligence, Il est sage, et pour la force, Il est puissant; qui pourrait Le braver, et rester sain et sauf?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Il déplace soudain les montagnes qu'il bouleverse dans sa colère;
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Il ébranle la terre sur sa base, et ses colonnes tremblent;
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Il commande au soleil de ne point se lever, et Il met un sceau sur les étoiles;
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Il incline les cieux à Lui seul, et s'avance sur les sommités des flots;
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Il fit l'Ourse, Orion, les Pléiades, et les retraites lointaines du Midi,
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Il fait des choses grandes, qu'on ne peut sonder, et des merveilles qu'on ne peut compter.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Voici, Il m'assaille, et je ne le vois pas, Il attaque, et je ne l'aperçois pas.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Voici, Il emporte: qui le fera revenir? Qui lui dira: Que fais-tu?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Dieu ne calme pas son courroux; sous lui plient les appuis de l'orgueil;
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
et je pourrais lui répondre, et choisir les paroles à lui dire!
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Eussé-je raison, je ne répondrais pas, de mon Juge j'invoquerais la clémence.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Quand Il répondrait à mon appel, je ne croirais pas qu'il ait ouï ma voix;
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
car Il m'assaille par la tempête, et Il multiplie mes plaies sans motif;
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
Il ne me laisse pas reprendre haleine, car Il me rassasie d'amertumes.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
En appelle-t-on à la vigueur du fort: « Me voici! » [dit-Il] au droit: « Qui M'assignera? »
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Eussé-je raison, ma bouche devrait me condamner; fussé-je innocent, Il me trouverait pervers.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Je suis innocent, et ne fais nul cas de la vie. je dédaigne de vivre.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
C'est tout un! Aussi dis-je: Il détruit innocent et coupable.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Quand sa verge donne soudain la mort, Il se rit de l'épreuve de l'innocent:
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
la terre est livrée aux mains de l'impie, Il ôte la vue aux yeux de ses juges. Si ce n'est pas lui, qui est-ce donc?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Mes jours s'en vont plus rapides que le coureur, ils fuient sans voir le bonheur,
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
ils passent comme des nacelles de roseau, comme l'aigle qui fond sur sa proie.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Si je dis: Je veux oublier ma plainte, quitter mon air triste, redevenir serein;
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
je m'épouvante de tous mes maux, je sais que Tu ne m'absoudras pas.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Je dois être coupable; pourquoi prendre une peine inutile?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Quand je me laverais dans l'eau de neige, quand avec la lessive je rendrais mes mains nettes,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
même alors tu me plongerais dans la fosse, et mes habits mêmes me trouveraient repoussant.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
Car Il n'est pas homme comme moi, pour que je réplique, pour que nous paraissions en jugement ensemble.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Entre nous il n'y a point d'arbitre qui interpose sa main entre nous.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Qu'il éloigne de moi sa verge, et que ses terreurs ne m'effraient plus!
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
alors je parlerai, et serai sans crainte: car ainsi, je ne suis pas à moi-même.
