Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Of a truth, I know that it is so: For how can man be just before God?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
If he choose to contend with him, He cannot answer him to one charge of a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
He is excellent in wisdom, mighty in strength: Who hath hardened himself against him, and prospered?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
He removeth the mountains, and they know it not; He overturneth them in his anger.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
He shaketh the earth out of her place, And the pillars thereof tremble.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
He commandeth the sun, and it riseth not, And he sealeth up the stars.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
He alone spreadeth out the heavens, And walketh upon the high waves of the sea.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
He made the Bear, Orion, and the Pleiades, And the secret chambers of the South.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
He doeth great things past finding out, Yea, wonderful things without number.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Lo! he goeth by me, but I see him not; He passeth along, but I do not perceive him.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Lo! he seizeth, and who can hinder him? Who will say to him, What doest thou?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
God will not turn away his anger; The proud helpers are brought low before him.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
How much less shall I answer him, And choose out words to contend with him?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Though I were innocent, I would not answer him; I would cast myself on the mercy of my judge.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Should I call, and he make answer to me, I could not believe that he listened to my voice, —
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
He who falleth upon me with a tempest, And multiplieth my wounds without cause!
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
Who will not suffer me to take my breath, But filleth me with bitterness!
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
If I look to strength, “Lo! here am I!” [[saith he, ]] If to justice, “Who shall summon me to trial?”
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Though I were upright, yet must my own mouth condemn me; Though I were innocent, He would prove me perverse.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Though I were innocent, I would not care for myself; I would despise my life.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
It is all one; therefore I will affirm, He destroyeth the righteous and the wicked alike.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
When the scourge bringeth sudden destruction, He laugheth at the sufferings of the innocent.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
The earth is given into the hands of the wicked; He covereth the face of the judges thereof; If it be not He, who is it?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
My days have been swifter than a courier; They have fled away; they have seen no good.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
They have gone by like the reed-skiffs; Like the eagle, darting upon his prey.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
If I say, I will forget my lamentation, I will change my countenance, and take courage,
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
Still am I in dread of the multitude of my sorrows; For I know that thou wilt not hold me innocent.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
I shall be found guilty; Why then should I labor in vain?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
If I wash myself in snow, And cleanse my hands with lye,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Still wilt thou plunge me into the pit, So that my own clothes will abhor me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For He is not a man, as I am, that I may contend with him, And that we may go together into judgment;
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
There is no umpire between us, Who may lay his hand upon us both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let him take from me his rod, And not dismay me with his terrors,
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Then I will speak, and not be afraid of him: For I am not so at heart.
