Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered,
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
"Truly I know that it is so, but how can man be just with God?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
If he is pleased to contend with him, he can't answer him one time in a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
For he is wise in heart, and mighty in strength: who has hardened himself against him, and prospered?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
He removes the mountains, and they do not know it, when he overturns them in his anger.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
He shakes the earth out of its place. Its pillars tremble.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
He commands the sun, and it doesn't rise, and seals up the stars.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
He alone stretches out the heavens, and treads on the waves of the sea.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
He makes Osh, Kesil, and Kimah, and the chambers of the south.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
He does great things past finding out; yes, marvelous things without number.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Look, he goes by me, and I do not see him. He passes on also, but I do not perceive him.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Look, he snatches away. Who can hinder him? Who will ask him, 'What are you doing?'
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
"God will not withdraw his anger. The helpers of Rahab stoop under him.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
How much less shall I answer him, And choose my words to argue with him?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Though I were righteous, yet I wouldn't answer him. I would make petition to my judge.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
If I had called, and he had answered me, yet I wouldn't believe that he listened to my voice.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
For he bruises me with a storm, and multiplies my wounds without cause.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
He will not allow me to catch my breath, but fills me with bitterness.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
If it is a matter of strength, look, he is mighty. And if of justice, who will summon him?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Though I am righteous, my own mouth shall condemn me. Though I am blameless, it shall prove me perverse.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
I am blameless. I do not regard myself. I despise my life.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
"It is all the same. Therefore I say he destroys the blameless and the wicked.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
If the scourge kills suddenly, he will mock at the trial of the innocent.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
The earth is given into the hand of the wicked. He covers the faces of its judges. If not he, then who is it?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
"Now my days are swifter than a runner. They flee away, they see no good,
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
They have passed away as the swift ships, as the eagle that swoops on the prey.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
If I say, 'I will forget my complaint, I will put off my sad face, and cheer up;'
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
I am afraid of all my sorrows, I know that you will not hold me innocent.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
I shall be condemned. Why then do I labor in vain?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
If I wash myself with snow water, and cleanse my hands with lye,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
yet you will plunge me in the ditch. My own clothes shall abhor me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For he is not a man, as I am, that I should answer him, that we should come together in judgment.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
There is no umpire between us, that might lay his hand on us both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let him take his rod away from me. Let his terror not make me afraid;
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
then I would speak, and not fear him, for I am not so in myself.
