Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Then answered Job, and said,
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Truly I know that it is so: and how could a mortal be righteous before God?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
If he were desirous to enter into a contest with him, he could not give him one answer out of a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
He is wise of heart, and mighty in strength: who hath hardened himself against him, and escaped unscathed?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
[He it is] who removeth mountains, and they know it not, yea, when he overturneth them in his anger;
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Who shaketh the earth loose out of her place, that her pillars tremble;
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Who speaketh to the sun, and he shineth not, and around the stars he placeth a seal;
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Who spread out the heavens by himself alone, and treadeth upon the hillocks of the sea;
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Who made the Bear, Orion, and the Pleiades, and the chambers the south;
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Who doth great things which are quite unsearchable, and wonders which are quite without number.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Lo, were he to go past by me, I should not see him; and were he to pass along, I should not perceive him.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Behold, were he to snatch aught away, who could hold him back? who would say unto him, What dost thou?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
God will not withdraw his anger: beneath him sink down the helpers of the proud.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
How much less then could I answer him, and select my words [to contend] with him?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Whom, were I even righteous, I could not answer? to him that condemneth me I could [only] make supplication.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Or were I to call, and he would answer me, I could yet not believe that he would give ear unto my voice—
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
He that bruiseth me with [his] tempest, and multiplieth my wounds without a cause.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
He suffereth me not to recover my breath; but feedeth me overmuch with bitter things.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
If it regard strength, lo, he is the powerful; and if justice, who will cite him for me to appear?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
If I were righteous even, my own mouth would condemn me: were I innocent, it would still prove me perverse.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
I am innocent; I will not have regard for myself: I will despise my life.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
One thing is [certain], therefore have I said it, The innocent and the wicked he bringeth to their end.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
If a scourge should slay suddenly, he will mock at the trial of the guiltless.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
Is a land given up into the hand of the wicked? he covereth the faces of its judges: if this be not the truth, who is it then?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
And my days pass swifter than a runner: they flee away, they see no happiness,
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
They hasten along like pirate ships: like the eagle that stoopeth down upon his food.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
If I say, I will forget my complaint, I will leave off my sorrowful countenance, and recover my cheerfulness:
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
O then would I be in dread of all my pains; I know that thou wilt not declare me innocent.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
I must ever be guilty: why then should I fatigue myself for nought?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
If I were to wash myself in snow-water, to cleanse myself in the purity of my hands:
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Even then wouldst thou plunge me in the ditch, that my own clothes would render me abhorred.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For he is not a man, like me, that I could answer him, that we should enter together into a contest.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
There is no one who can decide between us, who could lay his hand upon us both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let him but remove from me his rod, and let not his dread terrify me:
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Then would I speak, and not fear him; for the like I feel not within me.
