< Йов 9 >

1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
I know of a truth that it is so: for how shall a mortal man be just before the Lord?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
For if he would enter into judgment with him, [God] would not listen to him, so that he should answer to one of his charges of a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
For he is wise in mind, and mighty, and great: who has hardened himself against him and endured?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Who wears out the mountains, and [men] know it not: who overturns them in anger.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Who shakes the [earth] under heaven from its foundations, and its pillars totter.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Who commands the sun, and it rises not; and he seals up the stars.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Who alone has stretched out the heavens, and walks on the sea as on firm ground.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Who makes Pleias, and Hesperus, and Arcturus, and the chambers of the south.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Who does great and unsearchable things; glorious also and excellent things, innumerable.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
If ever he should go beyond me, I shall not see him: if he should pass by me, neither thus have I known [it].
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
If he would take away, who shall turn him back? or who shall say to him, What have you done?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
For [if] he has turned away [his] anger, the whales under heaven have stooped under him.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
Oh then that he would listen to me, or judge my cause.
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
For though I be righteous, he will not listen to me: I will entreat his judgment.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
And if I should call and he should not listen, I can’t believe that he has listened to my voice.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
Let him not crush me with a dark storm: but he has made by bruises many without cause.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
For he suffers me not to take breath, but he has filled me with bitterness.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
For indeed he is strong in power: who then shall resist his judgment?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
For though I should seem righteous, my mouth will be profane: and though I should seem blameless, I shall be proved perverse.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
For even if I have sinned, I know it not [in] my soul: but my life is taken away.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
Therefore I said, Wrath slays the great and mighty man.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
For the worthless die, but the righteous are laughed to scorn.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
For they are delivered into the hands of the unrighteous [man]: he covers the faces of the judges [of the earth]: but if it be not he, who is it?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
But my life is swifter than a post: [my days] have fled away, and they knew it not.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
Or again, is there a trace of [their] path [left] by ships? or is there one of the flying eagle as it seeks [its] prey?
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
And if I should say, I will forget to speak, I will bow down my face and groan;
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
I quake in all my limbs, for I know that you will not leave me alone [as] innocent.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
But since I am ungodly, why have I not died?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
For if I should wash myself with snow, and purge myself with pure hands,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
you had thoroughly plunged me in filth, and my garment had abhorred me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For you are not man like me, with whom I could contend, that we might come together to judgment.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Would that [he] our mediator were [present], and a reprover, and one who should hear [the cause] between both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let him remove [his] rod from me, and let not his fear terrify me:
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
so shall I not be afraid, but I will speak: for I am not thus conscious [of guilt].

< Йов 9 >