Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
I know [it is] so of a truth: but how should man be just with God?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
If he will contend with him, he cannot answer him one of a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
[He is] wise in heart, and mighty in strength: who hath hardened [himself] against him, and hath prospered?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Which removeth the mountains, and they know not: which overturneth them in his anger.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Which shaketh the earth out of her place, and the pillars thereof tremble.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Which commandeth the sun, and it riseth not; and sealeth up the stars.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Which alone spreadeth out the heavens, and treadeth upon the waves of the sea.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Which maketh Arcturus, Orion, and Pleiades, and the chambers of the south.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Which doeth great things past finding out; yea, and wonders without number.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Lo, he goeth by me, and I see [him] not: he passeth on also, but I perceive him not.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Behold, he taketh away, who can hinder him? who will say unto him, What doest thou?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
[If] God will not withdraw his anger, the proud helpers do stoop under him.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
How much less shall I answer him, [and] choose out my words [to reason] with him?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Whom, though I were righteous, [yet] would I not answer, [but] I would make supplication to my judge.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
If I had called, and he had answered me; [yet] would I not believe that he had hearkened unto my voice.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
For he breaketh me with a tempest, and multiplieth my wounds without cause.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
He will not suffer me to take my breath, but filleth me with bitterness.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
If [I speak] of strength, lo, [he is] strong: and if of judgment, who shall set me a time [to plead]?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
If I justify myself, mine own mouth shall condemn me: [if I say], I [am] perfect, it shall also prove me perverse.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
[Though] I [were] perfect, [yet] would I not know my soul: I would despise my life.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
This [is] one [thing], therefore I said [it], He destroyeth the perfect and the wicked.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
If the scourge slay suddenly, he will laugh at the trial of the innocent.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
The earth is given into the hand of the wicked: he covereth the faces of the judges thereof; if not, where, [and] who [is] he?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Now my days are swifter than a post: they flee away, they see no good.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
They are passed away as the swift ships: as the eagle [that] hasteth to the prey.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
If I say, I will forget my complaint, I will leave off my heaviness, and comfort [myself: ]
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
I am afraid of all my sorrows, I know that thou wilt not hold me innocent.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
[If] I be wicked, why then labour I in vain?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
If I wash myself with snow water, and make my hands never so clean;
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Yet shalt thou plunge me in the ditch, and mine own clothes shall abhor me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For [he is] not a man, as I [am, that] I should answer him, [and] we should come together in judgment.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Neither is there any daysman betwixt us, [that] might lay his hand upon us both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let him take his rod away from me, and let not his fear terrify me:
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
[Then] would I speak, and not fear him; but [it is] not so with me.
