Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
I know it is so of a truth: but how should man be just with God?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
If he will contend with him, he cannot answer him one of a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
He is wise in heart, and mighty in strength: who has hardened himself against him, and has prospered?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Which removes the mountains, and they know not: which overturns them in his anger.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Which shakes the earth out of her place, and the pillars thereof tremble.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Which commands the sun, and it rises not; and seals up the stars.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Which alone spreads out the heavens, and treads on the waves of the sea.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Which makes Arcturus, Orion, and Pleiades, and the chambers of the south.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Which does great things past finding out; yes, and wonders without number.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
See, he goes by me, and I see him not: he passes on also, but I perceive him not.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Behold, he takes away, who can hinder him? who will say to him, What do you?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
If God will not withdraw his anger, the proud helpers do stoop under him.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
How much less shall I answer him, and choose out my words to reason with him?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Whom, though I were righteous, yet would I not answer, but I would make supplication to my judge.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
If I had called, and he had answered me; yet would I not believe that he had listened to my voice.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
For he breaks me with a tempest, and multiplies my wounds without cause.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
He will not suffer me to take my breath, but fills me with bitterness.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
If I speak of strength, see, he is strong: and if of judgment, who shall set me a time to plead?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
If I justify myself, my own mouth shall condemn me: if I say, I am perfect, it shall also prove me perverse.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Though I were perfect, yet would I not know my soul: I would despise my life.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
This is one thing, therefore I said it, He destroys the perfect and the wicked.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
If the whip slay suddenly, he will laugh at the trial of the innocent.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
The earth is given into the hand of the wicked: he covers the faces of the judges thereof; if not, where, and who is he?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Now my days are swifter than a post: they flee away, they see no good.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
They are passed away as the swift ships: as the eagle that hastens to the prey.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
If I say, I will forget my complaint, I will leave off my heaviness, and comfort myself:
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
I am afraid of all my sorrows, I know that you will not hold me innocent.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
If I be wicked, why then labor I in vain?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
If I wash myself with snow water, and make my hands never so clean;
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Yet shall you plunge me in the ditch, and my own clothes shall abhor me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For he is not a man, as I am, that I should answer him, and we should come together in judgment.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Neither is there any judge between us, that might lay his hand on us both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let him take his rod away from me, and let not his fear terrify me:
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Then would I speak, and not fear him; but it is not so with me.
