Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
And Job answered and said,
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Of a truth I know it is so; but how can man be just with God?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
If he shall choose to strive with him, he cannot answer him one thing of a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
He is wise in heart and mighty in strength: who hath hardened himself against him, and had peace?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Who removeth mountains, and they know it not, when he overturneth them in his anger;
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Who shaketh the earth out of its place, and the pillars thereof tremble;
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Who commandeth the sun, and it riseth not, and he sealeth up the stars;
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Who alone spreadeth out the heavens, and treadeth upon the high waves of the sea;
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Who maketh the Bear, Orion, and the Pleiades, and the chambers of the south;
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Who doeth great things past finding out, and wonders without number.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Lo, he goeth by me, and I see [him] not; and he passeth along, and I perceive him not.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Behold, he taketh away: who will hinder him? Who will say unto him, What doest thou?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
God withdraweth not his anger; the proud helpers stoop under him:
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
How much less shall I answer him, choose out my words [to strive] with him?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Whom, though I were righteous, [yet] would I not answer; I would make supplication to my judge.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
If I had called, and he had answered me, I would not believe that he hearkened to my voice, —
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
He, who crusheth me with a tempest, and multiplieth my wounds without cause.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
He suffereth me not to take my breath, for he filleth me with bitternesses.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Be it a question of strength, lo, [he is] strong; and be it of judgment, who will set me a time?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
If I justified myself, mine own mouth would condemn me; were I perfect, he would prove me perverse.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Were I perfect, [yet] would I not know my soul: I would despise my life.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
It is all one; therefore I said, he destroyeth the perfect and the wicked.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
If the scourge kill suddenly, he mocketh at the trial of the innocent.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
The earth is given over into the hand of the wicked [man]; he covereth the faces of its judges. If not, who then is it?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
And my days are swifter than a runner: they flee away, they see no good.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
They pass by like skiffs of reed; as an eagle that swoops upon the prey.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
If I say, I will forget my complaint, I will leave off my [sad] countenance, and brighten up,
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
I am afraid of all my sorrows; I know that thou wilt not hold me innocent.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Be it that I am wicked, why then do I labour in vain?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
If I washed myself with snow-water, and cleansed my hands in purity,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Then wouldest thou plunge me in the ditch, and mine own clothes would abhor me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For he is not a man, as I am, that I should answer him; that we should come together in judgment.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
There is not an umpire between us, who should lay his hand upon us both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let him take his rod away from me, and let not his terror make me afraid,
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
[Then] I will speak, and not fear him; but it is not so with me.
