Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
“Yes, I know that it is so, but how can a mortal be righteous before God?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
If one wished to contend with God, he could not answer Him one time out of a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
God is wise in heart and mighty in strength. Who has resisted Him and prospered?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
He moves mountains without their knowledge and overturns them in His anger.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
He shakes the earth from its place, so that its foundations tremble.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
He commands the sun not to shine; He seals off the stars.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
He alone stretches out the heavens and treads on the waves of the sea.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
He is the Maker of the Bear and Orion, of the Pleiades and the constellations of the south.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
He does great things beyond searching out, and wonders without number.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Were He to pass by me, I would not see Him; were He to move, I would not recognize Him.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
If He takes away, who can stop Him? Who dares to ask Him, ‘What are You doing?’
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
God does not restrain His anger; the helpers of Rahab cower beneath Him.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
How then can I answer Him or choose my arguments against Him?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
For even if I were right, I could not answer. I could only beg my Judge for mercy.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
If I summoned Him and He answered me, I do not believe He would listen to my voice.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
For He would crush me with a tempest and multiply my wounds without cause.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
He does not let me catch my breath, but overwhelms me with bitterness.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
If it is a matter of strength, He is indeed mighty! If it is a matter of justice, who can summon Him?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Even if I were righteous, my mouth would condemn me; if I were blameless, it would declare me guilty.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Though I am blameless, I have no concern for myself; I despise my own life.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
It is all the same, and so I say, ‘He destroys both the blameless and the wicked.’
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
When the scourge brings sudden death, He mocks the despair of the innocent.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
The earth is given into the hand of the wicked; He blindfolds its judges. If it is not He, then who is it?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
My days are swifter than a runner; they flee without seeing good.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
They sweep by like boats of papyrus, like an eagle swooping down on its prey.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
If I were to say, ‘I will forget my complaint and change my expression and smile,’
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
I would still dread all my sufferings; I know that You will not acquit me.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Since I am already found guilty, why should I labor in vain?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
If I should wash myself with snow and cleanse my hands with lye,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
then You would plunge me into the pit, and even my own clothes would despise me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For He is not a man like me, that I can answer Him, that we can take each other to court.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Nor is there a mediator between us, to lay his hand upon us both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let Him remove His rod from me, so that His terror will no longer frighten me.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Then I would speak without fear of Him. But as it is, I am on my own.
