Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Of a truth I know that it is so. But how can man be just with God?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
If he is pleased to contend with him, he cannot answer him one of a thousand.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
He is wise in heart, and mighty in strength. Who has hardened himself against him, and prospered?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
He who removes the mountains, and they do not know it when he overturns them in his anger,
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
who shakes the earth out of its place, and the pillars of it tremble,
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
who commands the sun, and it does not rise, and seals up the stars,
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
who alone stretches out the heavens, and treads upon the waves of the sea,
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
who makes the Bear, Orion, and the Pleiades, and the chambers of the south,
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
who does great things past finding out, yea, marvelous things without number.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Lo, he goes by me, and I do not see him. He also passes on, but I do not perceive him.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Behold, he seizes; who can hinder him? Who will say to him, What are thou doing?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
God will not withdraw his anger. The helpers of Rahab stoop under him.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
How much less shall I answer him, and choose out my words to reason with him?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Whom, though I were righteous, yet I would not answer. I would make supplication to my judge.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
If I had called, and he had answered me, yet I would not believe that he hearkened to my voice.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
For he breaks me with a tempest, and multiplies my wounds without cause.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
He will not allow me to take my breath, but fills me with bitterness.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
If of strength, lo, he is mighty! And if of justice, who will summon me?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Though I be righteous, my own mouth shall condemn me. Though I be perfect, it shall prove me perverse.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Though I were perfect, I do not regard myself. I despise my life.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
It is all one thing. Therefore I say, He destroys the perfect and the wicked.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
If the scourge kills suddenly, he will laugh at the trial of the innocent.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
The earth is given into the hand of the wicked. He covers the faces of the judges of it. If not he, who then is it?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Now my days are swifter than a runner. They flee away. They see no good,
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
They are passed away as the swift ships, as the eagle that swoops on the prey.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
If I say, I will forget my complaint. I will put off my sad countenance, and be of good cheer,
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
I am afraid of all my sorrows. I know that thou will not hold me innocent.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
I shall be condemned. Why then do I labor in vain?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
If I wash myself with snow water, and make my hands ever so clean,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
yet thou will plunge me in the ditch, and my own clothes shall abhor me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For he is not a man, as I am, that I should answer him, that we should come together in judgment.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
There is no umpire between us who might lay his hand upon us both.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Let him take his rod away from me, and let not his terror make me afraid.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Then I would speak, and not be afraid of him, for I am not so in myself.
