Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Job progovori i reče:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
“Zaista, dobro ja znadem da je tako: kako da pred Bogom čovjek ima pravo?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Ako bi se tkogod htio prÓeti s njime, odvratio mu ne bi ni jednom od tisuću.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
Srcem on je mudar, a snagom svesilan, i tko bi se njemu nekažnjeno opro?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
On brda premješta, a ona to ne znaju, u jarosti svojoj on ih preokreće.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Pokreće on zemlju sa njezina mjesta, iz temelja njene potresa stupove.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Kad zaprijeti suncu, ono se ne rađa, on pečatom svojim i zvijezde pečati.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Jedini on je nebesa razapeo i pučinom morskom samo on hodao.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Stvorio je Medvjede i Oriona, Vlašiće i zvijezđa na južnome nebu.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Tvorac on je djela silnih, nepojmljivih čudesa koja se izbrojit' ne mogu.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Ide pored mene, a ja ga ne vidim; evo, on prolazi - ja ga ne opažam.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Ugrabi li što, tko će mu to priječit, i tko ga pitat smije: 'Što si učinio?'
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Bog silni srdžbu svoju ne opoziva: pred njim poniču saveznici Rahaba.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
Pa kako onda da njemu odgovorim, koju riječ da protiv njega izaberem?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
I da sam u pravu, odvratio ne bih, u suca svojega milost bih molio.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
A kad bi se na zov moj i odazvao, vjerovao ne bih da on glas moj sluša.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
Jer, za dlaku jednu on mene satire, bez razloga moje rane umnožava.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
Ni časa jednoga predahnut' mi ne da, nego mene svakom gorčinom napaja!
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Ako je na snagu - tÓa on je najjači! Ako je na pravdu - tko će njega na sud?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Da sam i prav, usta bi me osudila, da sam i nevin, zlim bi me proglasila.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
A jesam li nevin? Ni sam ne znam više, moj je život meni sasvim omrzao!
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
Jer, to je svejedno; i zato ja kažem: nevina i grešnika on dokončava.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
I bič smrtni kad bi odjednom ubijo ... ali on se ruga nevolji nevinih.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
U zemlji predanoj u šake zlikovaca, on oči sucima njezinim zastire. Ako on to nije, tko je drugi onda?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Od skoroteče su brži moji dani, bježe daleko, nigdje dobra ne videć.'
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
K'o čamci od rogoza hitro promiču, k'o orao na plijen kada se zaleti.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Kažem li: zaboravit ću jadikovku, razvedrit ću lice i veseo biti,
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
od mojih me muka groza obuzima, jer znadem da me ti ne držiš nevinim.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Ako li sam grešan, tÓa čemu onda da zalud mučim sebe.
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Kad bih i sniježnicom sebe ja isprao, kad bih i lugom ruke svoje umio,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
u veću bi me nečist opet gurnuo, i moje bi me se gnušale haljine!
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
Nije čovjek k'o ja da se s njime pravdam i na sud da idem s njim se parničiti.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Niti kakva suca ima među nama da ruke svoje stavi na nas dvojicu,
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
da šibu njegovu od mene odmakne, da užas njegov mene više ne plaši!
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Govorit ću ipak bez ikakva straha, jer ja nisam takav u svojim očima!
