< Йов 8 >
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Andin Shuxaliq Bildad jawaben mundaq dédi: —
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
«Sen qachan’ghiche mushularni sözleysen? Aghzingdiki sözler küchlük shamaldek qachan’ghiche chiqidu?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Tengri adaletni burmilighuchimu? Hemmige Qadir adilliqni burmilamdu?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Séning baliliring Uning aldida gunah qilghan bolsa, U ularnimu itaetsizlikining jazasigha tapshurghan, xalas.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Biraq eger özüng hazir chin könglüngdin Tengrini izdisengla, Hemmige Qadirgha iltija qilsangla,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
Eger sen sap dil hem durus bolghan bolsang, Shübhisizki, U sen üchün oyghinidu, Choqum séning heqqaniyliqinggha tolghan turalghungni güllendüridu.
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
Sen deslepte étibarsiz qaralghan bolsangmu, Biraq sen axirida choqum téximu güllinisen.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Shunga sendin ötüneyki, ötkenki dewrlerdin sorap baqqin, Ularning ata-bowilirining izdinishlirigimu köngül qoyghin
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
(Chünki biz bolsaq tünügünla tughulghanmiz; Künlirimiz peqet bir saye bolghachqa, héchnémini bilmeymiz).
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Sanga körsetme bérip ögeteleydighan ular emesmu? Ular öz könglidikini sanga sözlimemdu?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Latqa bolmisa yékenler égiz öselemdu? Qomushluqtiki ot-chöpler susiz öselemdu?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Ular yéshil péti bolup, téxiche orulmighan bolsimu, Herqandaq ot-chöptin téz tozup kétidu.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Tengrini untughan kishilerning hemmisining aqiwetliri mana shundaqtur; Iplaslarning ümidi mana shundaq yoqqa kéter.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Chünki uning tayan’ghini chürük bir nerse, xalas; Uning ishen’gini bolsa ömüchükning toridur, xalas.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
U öz uwisigha yölinidu, biraq u mezmut turmaydu; U uni ching tutuwalghan bolsimu, biraq u berdashliq bérelmeydu.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
U quyash astida kökligen bolsimu, Uning pilekliri öz béghini qaplighan bolsimu,
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Uning yiltizliri tash döwisige chirmiship ketken bolsimu, U tashlar arisida orun izdigen bolsimu,
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Lékin [Xuda] uni ornidin yuliwetse, Ashu yer uningdin ténip: «Men séni körmigen!» — deydu.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Mana uning yolining shadliqi! Uningdin kéyin ornigha bashqiliri tupraqtin ünidu.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Qara, Xuda durus ademni tashlimaydu, Yaki yamanliq qilghuchilarning qolini tutup ularni yölimeydu.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
U yene séning aghzingni külke bilen, Lewliringni shadliq awazliri bilen tolduridu,
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Sanga nepretlen’genlerge shermendilik chaplinidu, Eskilerning chédiri yoqitilidu».