Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
І заговорив шух'я́нин Білда́д та й сказав:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
„Аж доки ти бу́деш таке тереве́нити? І доки слова́ твоїх уст будуть вітром бурхли́вим?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Чи Бог скри́влює суд, і хіба Всемогу́тній викри́влює правду?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Якщо твої діти згріши́ли Йому, то Він їх віддав в руку їх беззако́ння!
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Якщо ти зверта́тися будеш до Бога, і бу́деш блага́ти Всемогу́тнього,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
якщо чистий ти та безневи́нний, — то тепер Він тобі Свою милість пробу́дить, і напо́внить оселю твою справедли́вістю,
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
і хоч твій поча́ток нужде́нний, але́ твій кінець буде ве́льми великий!
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Поспитай в покоління давні́шого, і міцно збагни́ батьків їхніх, —
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
бо ми ж учора́шні, й нічо́го не знаєм, бо тінь — наші дні на землі, —
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
отож вони на́вчать тебе, тобі скажуть, і з серця свойо́го слова́ подаду́ть:
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Чи папі́рус росте без болота? Чи росте очере́т без води?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Він іще в доспіва́нні своїм, не зривається, але сохне раніш за всіля́ку траву:
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
отакі то доро́ги всіх тих, хто забува́є про Бога! І згине надія безбожного,
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
бо його споді́вання — як те павути́ння, і як дім павукі́в — його певність
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
На свій дім опира́ється, та не встоїть, тримається міцно за ньо́го, — й не вде́ржиться він.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Він зеленіє на сонці, й галу́зки його випина́ються понад садка́ його, —
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
на купі каміння сплело́ся коріння його, воно між камі́ння вросло́:
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Якщо вирвуть його з його місця, то зречеться його́: тебе я не бачило!
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Така радість дороги його, а з по́роху інші ростуть.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Тож невинного Бог не цурається, і не буде тримати за ру́ку злочи́нців,
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
аж напо́внить уста́ твої сміхом, а губи твої — криком радости...
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Твої ненави́сники в сором зодя́гнуться, і намету безбожних не буде!“
