Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Ɛnna Suhini Bildad buaa sɛ:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
“Wobɛkɔ so aka saa nsɛm yi akɔsi da bɛn? Wo nsɛm yɛ mframa huhuo.
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Onyankopɔn kyea atɛntenenee anaa? Otumfoɔ kyea deɛ ɛtene anaa?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Ɛberɛ a wo mma yɛɛ bɔne tiaa noɔ no, ɔgyaa wɔn maa wɔn bɔne so akatua.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Nanso sɛ wode wʼani bɛto Onyankopɔn so na woabɔ Otumfoɔ no mpaeɛ,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
sɛ woyɛ kronn, na wotene a, wo enti, ɔbɛma ne ho so seesei na wama wo asi wo dada mu.
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
Wo ahyɛaseɛ bɛyɛ nkakra nkakra na daakye woanya ama abu so.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
“Bisa awoɔ ntoatoasoɔ a atwam no, na hwehwɛ deɛ wɔn agyanom hunuiɛ.
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
Na wɔwoo yɛn nkyɛreeɛ na yɛnnim hwee. Yɛn nna wɔ asase yi so te sɛ sunsumma.
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Nanso adikanfoɔ no bɛkyerɛkyerɛ wo. Wɔbɛfiri wɔn nteaseɛ mu akyerɛ wo nyansa.
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Paparɔs bɛtumi anyini akɔ soro wɔ baabi a ɛnyɛ ɔwora? Demmire bɛtumi afifiri baabi a nsuo nni anaa?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Ɛberɛ a ɛrenyini a wɔntwaeɛ no, ɛdwane ntɛm so sene ɛserɛ.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Saa na wɔn a wɔn werɛ firi Onyankopɔn no awieeɛ teɛ; saa na wɔn a wɔnni nyamesu no anidasoɔ nkɔsi hwee.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Biribiara a nʼani da so no nni ahoɔden; deɛ ɔde ne ho to soɔ yɛ ananse ntontan.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Ɔtwere ne ntontan, nanso ɛtete; ɔsɔ mu denden nanso ɛnyɛ yie.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Ɔte sɛ afifideɛ a wɔgugu so nsuo yie a ɛsi owia mu. Ɛtrɛtrɛ ne mman mu wɔ turo no so;
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Ne nhini nyini fa abotan ho, na ɛhwehwɛ ɛkwan kɔ aboɔ mu.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Nanso sɛ wɔtu firi ne siberɛ a, saa beaeɛ no nnim no bio na ɛka sɛ, ‘Menhunuu wo da.’
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Ampa ara ne nkwa twam, na afifideɛ foforɔ nyini asase no so.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
“Ampa ara Onyankopɔn mpo onipa a ne ho nni asɛm na ɔnhyɛ amumuyɛfoɔ nsa mu dene.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Ɔbɛma woasere bio, na wode ahosɛpɛ ateateam.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Wɔde aniwuo bɛfira wɔn a wɔtan woɔ, na amumuyɛfoɔ ntomadan bɛsɛe.”
