Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Därefter tog Bildad från Sua till orda och sade:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
Huru länge vill du hålla på med sådant tal och låta din muns ord komma såsom en väldig storm?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Skulle väl Gud kunna kränka rätten? Kan den Allsmäktige kränka rättfärdigheten?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Om dina barn hava syndat mot honom och han gav dem i sina överträdelsers våld,
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
så vet, att om du själv söker Gud och beder till den Allsmäktige om misskund,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
då, om du är ren och rättsinnig, ja, då skall han vakna upp till din räddning och upprätta din boning, så att du bor där i rättfärdighet;
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
och så skall din första tid synas ringa, då nu din sista tid har blivit så stor.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Ty fråga framfarna släkten, och akta på vad fäderna hava utrönt
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
-- vi själva äro ju från i går och veta intet, en skugga äro våra dagar på jorden;
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
men de skola undervisa dig och säga dig det, ur sina hjärtan skola de hämta fram svar:
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
»Icke kan röret växa högt, där marken ej är sank, eller vassen skjuta i höjden, där vatten ej finnes?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Nej, bäst den står grön, ej mogen för skörd, måste den då vissna, före allt annat gräs.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Så går det alla som förgäta Gud; den gudlöses hopp måste varda om intet.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Ty hans tillförsikt visar sig bräcklig och hans förtröstan lik spindelns väv.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Han förlitar sig på sitt hus, men det har intet bestånd; han tryggar sig därvid, men det äger ingen fasthet.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Lik en frodig planta växer han i solens sken, ut över lustgården sträcka sig hans skott;
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
kring stenröset slingra sig hans rötter, mellan stenarna bryter han sig fram.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Men när så Gud rycker bort honom från hans plats, då förnekar den honom: 'Aldrig har jag sett dig.'
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Ja, så går det med hans levnads fröjd, och ur mullen få andra växa upp.»
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Se, Gud föraktar icke den som är ostrafflig, han håller ej heller de onda vid handen.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Så bida då, till dess han fyller din mun med löje och dina läppar med jubel.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
De som hata dig varda då höljda med skam, och de ogudaktigas hyddor skola ej mer vara till.
