Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Potem je odgovoril Bildád Suhéjec in rekel:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
»Doklej boš govoril te stvari? In kako dolgo bodo besede iz tvojih ust podobne močnemu vetru?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Mar Bog izkrivlja sodbo? Mar Vsemogočni izkrivlja pravico?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Če so tvoji otroci grešili zoper njega in jih je zavrgel zaradi njihovega prestopka,
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
če hočeš zgodaj iskati Boga in narediti ponižno prošnjo Vsemogočnemu,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
če bi bil ti čist in pravičen, bi se on sedaj zaradi tebe zagotovo prebudil in prebivališče tvoje pravičnosti naredil uspešno.
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
Čeprav je bil tvoj začetek majhen, bi vendar tvoj zadnji konec silno narasel.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Kajti poizvedi, prosim te, o prejšnjem času in se pripravi, da preiskuješ o njihovih očetih
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
(kajti mi smo samo od včeraj in ne vemo nič, ker so naši dnevi na zemlji senca).
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Mar te ne bodo poučili in ti povedali in izustili besed iz svojega srca?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Mar lahko loček zraste brez blata? Mar lahko perunika raste brez vode?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Medtem ko je še v svojem zelenju in ni odtrgana, ovene pred katerimkoli drugim zeliščem.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Takšne so steze vseh, ki pozabljajo Boga in upanje hinavca bo propadlo,
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
katerega upanje bo odrezano, katerega trdno upanje bo pajkova mreža.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Naslonil se bo na svojo hišo, toda ta ne bo obstala; trdno jo bo držal, toda ta ne bo zdržala.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Zelen je pred soncem in njegova veja poganja v njegovem vrtu.
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Njegove korenine so ovite okoli kupa in strmi na kraj kamnov.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Če ga uniči iz svojega kraja, potem ga bo ta zatajil, rekoč: ›Nisem te videl.‹
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Glej, to je radost njegove poti in iz zemlje bodo pognali drugi.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Glej, Bog ne bo zavrnil popolnega moža niti ne bo pomagal hudodelcem,
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
dokler tvojih ust ne napolni s smehom in tvojih ustnic z radostjo.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Tisti, ki te sovražijo, bodo oblečeni s sramoto in bivališče zlobnega bo prišlo v nič.«
