Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Da tok Bildad fra Suah til orde og sa:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
Hvor lenge vil du tale så? Hvor lenge skal din munns ord være som et veldig vær?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Skulde vel Gud forvende retten, eller den Allmektige forvende rettferdigheten?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Har dine sønner syndet mot ham, så har han gitt dem deres brøde i vold.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Hvis du vender dig til Gud og beder den Allmektige om nåde,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
hvis du er ren og opriktig, da vil han våke over dig og gjenreise din rettferds bolig,
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
og din forrige lykke vil bli ringe mot din senere lykke, for den skal være overmåte stor.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
For spør bare fremfarne slekter og akt på det som deres fedre har gransket ut
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
- for vi er fra igår og vet intet; for en skygge er våre dager på jorden -
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
de skal lære dig og si dig det og bære frem ord fra sitt hjerte.
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Vokser sivet op hvor det ikke er myrlendt? Blir starrgresset stort uten vann?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Ennu står det friskt og grønt og blir ikke skåret; da visner det før alt annet gress.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Således går det alle dem som glemmer Gud, og den gudløses håp går til grunne;
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
hans tillit avskjæres, og det han trøster sig til, er spindelvev.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Han støtter sig på sitt hus, men det står ikke; han holder sig fast i det, men det står ikke fast.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Frodig står han der i solens skinn, og hans skudd breder sig ut over hans have;
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
om en stenrøs slynger sig hans røtter, mellem stener trenger han sig frem.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Ryddes han bort fra sitt sted, så kjennes det ikke ved ham, men sier: Jeg har aldri sett dig.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Se, det er gleden på hans vei, og av mulden spirer andre frem.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Nei, Gud forkaster ikke en som er ulastelig, og han holder ikke ugudelige ved hånden.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Ennu vil han fylle din munn med latter og dine leber med jubel.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
De som hater dig, skal klædes med skam, og de ugudeliges telt skal ikke mere finnes.
