Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Nanoiñe amy zao t’i Bildade nte-Sohy:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
Pak’ombia te ho saontsie’o o raha zao? Ampara ombia te ho tio-bey avao o entam-palie’oo?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Mengohen’ Añahare hao ty zaka? Ampiolahe’ i El-Sadai hao ty hatò?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Ie nandilats’ azo o ana’oo, le nasese’e ami’ty haozara’ o fiodia’eo.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Aa naho nitsoehe’o t’i Andrianañahare vaho ty fiferenaiña’ i El-Sadai,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
naho malio naho vantan-drehe, le hivañona’e hampipoly i akiban-kavantaña’oy.
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
Le ndra te nikede ty fifotora’o, hitombo ho ra’elahy ty figadoña’o.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Ehe añontaneo i sà’ taoloy vaho imaneo o nitsikarahen-droae’eo,
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
Bahimo tika fa toly omale avao, mbore talinjo ambone’ ty tane toy o andron-tikañeo.
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Aa vaho tsy ho toroa’ iareo hao, hisaontsy ama’o, hañakatse entañe boak’ añ’arofo’ iareo ao?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Mahafitiry hao ty vinda lehe tsy an-tane hinake? Hitiry tsy aman-drano hao ty vondro?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Ie maindoñe, tsy nibiraeñe, le mbe miheatse aolo’ ze hene rongoñe.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Izay ty lala’ o mañaliño an’ Andrianañahareo; toe modo fitamàñe ty tsy aman-Kake.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Ie maràntsañe ty fiatoa’e; naho fararotse ty fatokisa’e.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Hiatoa’e ty anjomba’e fe tsy hahafijadoñe; vontitire’e fe tsy leo’e.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Maindoñindoñe re añatrefa’ i àndroy andrevaha’ o tsampa’eo i golobo’ey,
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
vandindire’ o vaha’eo ty votrim-bato, i traño-vatoo nitsifira’ iareoy.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Ie ombotañe amy toe’ey, le ho lañe’e, ami’ty hoe, Mbe lia tsy nahatrea azo iraho.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Eka, Izay ty haeha’ i lia’ey, mbe hitiry amo debokeo ka ty ila’e.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Oniño te tsy ho farien’ Añahare ty vañoñe vaho tsy ho tohaña’e o lo-tserekeo.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Mbe ho lifore’e fiankahafañe ty falie’o naho o fivimbi’oo am-pazake.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Ho saroñen-kasalarañe ze malaiñe azo, ho modo ty kivoho’ o tsivokatseo.
