Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Tad Bildads no Šuhas atbildēja un sacīja:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
Cik ilgi tu tā gribi runāt? tavas mutes vārdi ir kā stiprs vējš, kas greznojās.
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Vai Dievs pārgrozītu tiesu, un tas Visuvarenais pārgrozītu taisnību?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Kad tavi bērni pret Viņu grēkojuši, tad Viņš tos arī nodevis viņu grēku varā.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Bet ja tu pie laika to stipro Dievu meklēsi un no tā Visuvarenā žēlastības lūgsies,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
Ja tu šķīsts būsi un taisns, tad Viņš tevi gan uzlūkos un atkal uztaisīs tavas taisnības dzīvokli.
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
Un ja tu iesākumā biji sīks, pēcgalā tu būsi ļoti liels.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Jo vaicā jel tiem senajiem, un liec vērā, ko viņu tēvi piedzīvojuši.
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
Jo mēs esam vakarēji un nezinām nenieka; jo mūsu dienas ir kā ēna virs zemes.
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Viņi tevi gan mācīs un tev sacīs un no savas sirds runās.
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Vai ašķi aug bez dūņām, vai niedres izaug bez ūdens?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Vēl zaļo, netiek plūktas, bet nokalst ātrāki nekā visa cita zāle.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Tā iet visiem, kas Dievu aizmirst, un blēža cerība iet bojā,
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Viņa drošums iznīkst, un viņa patvērums ir kā zirnekļa tīkls.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Viņš atslienas pie sava nama, bet tas nestāv, viņš gan pie tā turas, bet tas nepastāv.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Gan viņš ir zaļš, saulei spīdot, un viņa zari izplešas viņa dārzā,
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Viņa saknes vijās ap akmeņiem un ķērās pie mūra ēkas.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Kad viņš to izdeldē no viņa vietas, tad šī viņu aizliedz: Es tevi neesmu redzējusi.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Redzi, tāds ir viņa ceļa prieks, un no pīšļiem izaug atkal citi.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Redzi, Dievs neatmet sirdsskaidro, un neņem bezdievīgo pie rokas.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Kamēr Viņš tavu muti piepildīs ar smiešanos un tavas lūpas ar gavilēšanu,
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Tavi ienaidnieki taps apģērbti ar kaunu, un bezdievīgo dzīvokļa vairs nebūs.
