Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Respondens autem Baldad Suhites, dixit:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
Usquequo loqueris talia, et spiritus multiplex sermones oris tui?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Numquid Deus supplantat iudicium? aut Omnipotens subvertit quod iustum est?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Etiam si filii tui peccaverunt ei, et dimisit eos in manu iniquitatis suæ:
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Tu tamen si diluculo consurrexeris ad Deum, et Omnipotentem fueris deprecatus:
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
Si mundus et rectus incesseris, statim evigilabit ad te, et pacatum reddet habitaculum iustitiæ tuæ:
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
In tantum, ut si priora tua fuerint parva, et novissima tua multiplicentur nimis.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Interroga enim generationem pristinam, et diligenter investiga patrum memoriam:
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
(Hesterni quippe sumus, et ignoramus quoniam sicut umbra dies nostri sunt super terram.)
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Et ipsi docebunt te: loquentur tibi, et de corde suo proferent eloquia.
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Numquid vivere potest scirpus absque humore? aut crescere carectum sine aqua?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Cum adhuc sit in flore, nec carpatur manu, ante omnes herbas arescit:
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Sic viæ omnium, qui obliviscuntur Deum, et spes hypocritæ peribit:
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Non ei placebit vecordia sua, et sicut tela aranearum fiducia eius.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Innitetur super domum suam, et non stabit: fulciet eam, et non consurget:
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Humectus videtur antequam veniat Sol, et in ortu suo germen eius egredietur.
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Super acervum petrarum radices eius densabuntur, et inter lapides commorabitur.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Si absorbuerit eum de loco suo, negabit eum, et dicet: Non novi te.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Hæc est enim lætitia viæ eius, ut rursum de terra alii germinentur.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Deus non proiiciet simplicem, nec porriget manum malignis:
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Donec impleatur risu os tuum, et labia tua iubilo.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Qui oderunt te, induentur confusione: et tabernaculum impiorum non subsistet.
