Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Then responded Bildad the Shuhite, and said: —
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
How long wilt thou speak these things? Or, as a mighty wind, shall be the sayings of thy mouth?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Should, GOD, pervert justice? Or, the Almighty, pervert righteousness?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Though, thy children, sinned against him, and he delivered them into the hand of their transgression,
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Yet, if, thou thyself, wilt diligently seek unto GOD, —and, unto the Almighty, wilt make supplication;
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
If, pure and upright, thou thyself, art, surely, now, will he answer thy prayer, and will prosper thy righteous habitation:
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
So shall thy beginning appear small, —when, thy latter end, he shall greatly increase!
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
For inquire, I pray thee, of a former generation, and prepare thyself for the research of their fathers; —
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
For, of yesterday, are, we, and cannot know, for, a shadow, are our days upon earth:
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Shall, they, not teach thee—tell thee, and, out of their memory, bring forth words?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Can the paper-reed grow up, without a marsh? Or the rush grow up, without water?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Though while still, in its freshness, it be not plucked off, yet, before any kind of grass, it doth wither:
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
So, shall be the latter end of all who forget GOD, and, the hope of the impious, shall perish:
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Whose trust shall be contemptible, —and, a spider’s web, his confidence:
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
He leaneth upon his house, and it will not stand, he holdeth it fast, and it will not remain erect.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Full of moisture he is, before the sun, and, over his garden, his shoot goeth forth:
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Over a heap, his roots are entwined, a place of stones, he descrieth;
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
If one destroy him out of his place, then will it disown him [saying] —I have not seen thee.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Lo! that, is the joy of his way, —and, out of the dust, shall others spring up.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Lo! GOD, will not reject a blameless man, neither will he grasp the hand of evil-doers:
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
At length he shall fill with laughter thy mouth, and thy lips, with a shout of triumph:
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
They who hate thee, shall be clothed with shame, but, the tent of the lawless, shall not be!
